Aксел Романус

"You see I cannot be forsaken, because I'm not the only one
We walk amongst you feeding, raping, must we hide from everyone?!"

7845 г. - playby Ian Somerhalder - Античен - Управлява Вампирския Конклав

Burn let it all burn

Аксел беше ... е, беше Аксел. Няма друга дума, която да опише предводителя на Вампирската раса или както мнозина го наричаха Краля на мрака. Харесваше му този прякор, макар отдавна да беше загубил какъвто и да е смисъл за стария Аксел. Той нямаше нужда да се доказва. Годините и мощта, която те носеха със себе си, позволяваха да бъде недосегаем. Силите му отдавна бяха спрели да се развиват, достигайки онова ниво на пречистване на материята, за което повечето от вида им, дори не можеха да мечтаят. И като стана дума за вида им, Аксел имаше много ясни планове какво според него заслужаваха. От известно време беше заел полагащото му се място начело на Конклава с едничката мисъл да задвижи вековния механизъм на властта в своя полза. Какво искаше? Е ще отнеме време, за да разберете, но бъдете сигурни, че ще останете изненадани.

The world was not enough

Когато мислеше за живота си, той много добре можеше да си спомни как започна всичко. Миналото можеше да бъде обвито в мъглата на отминалите години, но началото си оставаше неизбледняващ спомен. Аксел беше подготвен да бъде войник. Професия, която силно ненавиждаше - не стига че се изискваше дисциплина, ами безкрайният списък от правила не правеше положението по-леко. И все пак империята, която властва в Мала Азия през 5000 г. пр. Хр. беше велика, огромна и преразвита за времето си, а той беше един от главнокомандващите стражи в двореца. Ключова позиция, която осигури безсмъртието му.

Повечето учебници по история не разказват за онези векове, защото не знаеха какво да разкажат, но Аксел можеше с часове да описва кралският дворец, градините му, войните, които беше водил за кралица му и самата нея. Акаша бе красива жена, много по-красива от Клеопатра по негово мнение и значително по-властна. Родена да бъде кралица, тя знаеше, че ще получи всичко на златен поднос. Когато бе дарена с "ЧЕРНИЯТ ПОДАРЪК", Акаша бе едва на 23 години - млада, кръвожадна, безконролна. Както поиска империята да бъде в краката й и уби краля си, така поиска и Аксел за свой партньор във вечността и естествено кой бе той, че да се опълчи на желанията й. Малко смърт, малко кръв и за една нощ, той се сдоби с власт, която му даваше така бленуваната свобода. Двамата с Акаша пиха дълги години, опиянени от сладостта на кръвта; пиха толкова много, че почти пресушиха кралството и скоро Аксел осъзна, че властва над Империя от трупове. Нещо, което не му се понрави. В малкото си черно сърчице, той бленуваше да бъде обожаван, а един мъртвец не може да ти даде това насищащо усещане за сила. Но Акаша... тя от своя страна беше готова да превземе съседите им, техните съседи и може би целия свят след това и в началото Аксел я последва. Жалко, че историята не се промени. Той може да беше кралят, но властта се държеше от кралицата, а това не беше позиция, която свободолюбивият Аксел бе склонен да търпи. Затова той разбърка пионките на шахматната дъска точно, както само Аксел, би играл и кралят изтръгна сърцето на кралицата, след което изгори тялото й до пепел под горещите лъчи на слънцето. "Красива история, но от миналото" , помисли си Аксел, макар че напоследък все по-често си спомняше за него.

Дълги години на промени, на пътувания и на разврат изживя той. Смени много партньори и много цели, поигра си както с жени, така и с мъже, а и с доста вампири. Но само Габриел заслужаваше да бъде спомената. Опърничавата, красива Габриел! Ако знаеше, че ще се окаже толкова своеволна, такъв трън в лапата му, може би нямаше да я превърне. И все пак, всеки път, когато подобна мисъл минеше през главата му, той знаеше, че това е само поредното му настроение. Не можеше да си представи дните без нея, защото тя даваше тази искра в живота му, която го кареше да жалае да е жив - единствената причина да не заспи вековен сън.

Срещна я в Рим, преди малко повече от 300 години, случайно и по-скоро я подуши, отколкото я видя за първи път на един претъпкан и ужасно скучен бал. Тя миришеше на кръв, на нежност и на ... нещо друго. Нещо необичайно. Странна комбинация, която привлече вниманието му още в мига, в който младата тъмнокоска пристъпи през входа. Лицето й, сякаш светеше с чистота си и му говореше: "Ела и ме вземи. Виждала съм мрака, но няма да потъна в него!" Тогава той беше убеден, че тя е създадена, за да бъде послушна. И как се излъга само. Габриел, не само, че не беше хрисима девойка, тя беше дама със собствено мнение и учудваща сила да го отстоява. Докарваше го до лудост с ината си и много пъти Аксел бе на ръба да прекърши красивия й врат и после само с една усмивка, го кареше да мечтае за целувките й. В началото Аксел с типичен маниер се опита да избяга от чувствата си, проверявайки кога щеше да прекали. Играеше си с нея, обичаше я и я разлюбваше за дни, караше я да го чака и не идваше, а после пак се връщаше при тъмните й смугли очи. Отново и отново, опиянен от това сияние, което отказваше да му се подчини. Искаше да я завърже и да източи кръвта й бавно и мъчително, толкова много, колкото искаше да гали кожата й нощ след нощ. За Аксел всичко беше ново и той се луташе като загубен между чувства и желания, порива му да я нарани и порива му да я спаси. Когато видя тялото й изранено от поредният побой на баща й, той го уби. Никой нямаше право да я наранява, никой, освен него. А какво мислите направи тя - благодари му?! Не, тя му се разсърди и го напусна почти за четири месеца. Върви ги разбери жените?! Върна си я с един отчаяно романтичен жест, когато я намери, за който го беше срам дори да говори, но всички знаем, че историята приключи с брак. Това беше връзката им, огън и пожар от самото начало до безкрая, винаги страстна и силна още от първият им поглед. Двамата бяха като двете страни на монета - колкото различни, толкова и свързани.

В началото нямаше намерения да я превръща. Искаше тя да запази тази човешка чупливост, която го запленяваше толкова много. Но много скоро той разбра, че греши. Първо Габриел беше отвлечена и той за първи път се уплаши, че може да я загуби наистина. После подуши и старостта. Беше убийствено за него да наблюдава тленността на тялото й и да знае, че светлината й ще помръкне. Не го беше планирал, нито я беше питал дали иска. Просто една нощ, тя го вбеси. Извади го от релси точно, както само Габриел успяваше и той я целуна с ЧЕРНАТА ЦЕЛУВКА. За негова изненада, тя не се разсърди, нито се ядоса. Сякаш знаеше, че това ще е съдбата й. Отдавна беше приела смъртта за свое бъдеще. А Аксел?! Аксел толкова се изненада и ядоса, че изчезна за около една година. Време, което той не споменаваше изобщо. Но това е друга история. Сега го чакаха избори и той беше заложил картите на НОВАК