Габриел Романус

"I could've had it all, but I chose love."

300 - Нина Добрев - вампир - ВМ

Burn let it all burn

Кой не бе чувал за Габриел Романус? Грешно зададен въпрос. Кой не бе чувал за Аксел Романус? Най-древният вампир, крал на Ню Орлиънс, едно от най-могъщите същества в историята. А коя е Габриел тогава? Лесно - тя е съпругата му. И така, благодарение на стечението на живота, красавицата придобила популярност покрай славата на мъжа си, което, честно казано, никога не е отказвала. Винаги обича да я поздравяват, да знаят коя е. Тя, от своя страна, се стреми да не опетнява репутацията си, но това е доста трудно, когато си вампир. Безспорно това да си съпруга на Аксел Романус те съпътства и с много беди, интриги, сълзи и болка, но това е цената на любовта. Стоейки плътно зад идеята на ВМ, Габриел стои далеч от кметските избори, тъй като няма намерението да се забърква в още драматични събития; настоящите са ѝ достатъчни.

The world was not enough

- Е, Габриел, разкажи ни малко за миналото си. Какъв беше човешкия ти живот? Как се превърна във вампир?

- Трудно ми е да говоря за това. За миналото ми, имам предвид. В продължение на векове се опитвам да забравя за всичко, което съм преживяла през краткия си човешки живот. Опитах какво ли не. Стигнах до крайността да изключа емоциите си за няколко години, което беше един от най-трудните моменти. Не бях себе си, живеех чужд живот и не мислех за действията си. Случи се точно след като се превърнах във вампир.
Но нека ви разкажа малко за живота ми преди това.
Баща ми и майка ми имаха доста нестабилна връзка. Още от момента, в който започнах да водя съзнателен живот, усещах, че те постоянно бяха на прага да се разделят. Не разбирах защо, но го усещах. Нали знаете, децата имат една по-специална връзка, а емпатията им е засилена. Никога не съм била близка с родителите си; те често бяха заети и ме оставяха на леля ми и чичо ми, които считам за единственото ми семейство. Отношенията между мен и баща ми бяха доста дистанцирани, рядко разговаряхме и споделяхме. Не знаех защо, но усещах, че това е естественият ми път на развитие. Всичко ми се изясни, когато станах на дванадесет. Тогава започна кошмарът. Оставах повече вкъщи, а това време беше добре уплътнено с физическото насилие от страна на баща ми. Добре, чакайте, трябва да си поема въздух. Така, нека продължим. Никога не бих могла да забравя първата вечер, в която станах жертва. Беше един от малките часове на нощта, когато се опитах да се промъкна през вратата незабелязана. Следващото нещо, което усетих, беше силен удар, който ме свлече на земята. И още един, и още един. Това продължаваше с години. Всеки път, когато се провинявах по някакъв начин. Нека сменим темата, става ли?

- Да, разбира се, не исках да те разстройвам. Разкажи ни тогава как се влюби в Аксел?

- Хахах, изобщо не е трудно да се влюбиш в него и мисля, че доста дами могат да го потвърдят. Запознахме се напълно случайно и още в момента, в който погледите ни се срещнаха, знаех, че това е човекът, за когото си струва да се боря. Да, знам колко клиширано звучи "любовта от пръв поглед", но всеки, който отрича това клише, не е изпитвал подобно чувство. Не мога да го опиша. Естествено, аз се дърпах, той се дърпаше. Имаше доста игра на куче и котка, но в крайна сметка любовта надделя над всичките ни караници и гонения.

- Това звучи изключително романтично и красиво, Габриел. Вашата любов наистина е знаменита в града. Значи той те превърна във вампир, така ли?

- Да, точно така. Той е виновникът за вечния ми живот. Когато се събрахме, реших, че това е начинът да ме избави от всички и всичко, да започна начисто и да живеем завинаги заедно. И да, осъзнавам колко сладникаво и романтично звуча, но си е самата истина. Не бях романтичка, докато не срещнах Аксел и не разбрах, че хората не преувеличават, просто изразяват емоциите си, а повечето не ги разбират.

- Права си. И един последен въпрос: каква ще е позицията ти в предстоящите избори?
Моментът, в който последва искрен смях от страна на тъмнокоската.
- Не смятам да участвам. Стига ми, че съм жена на мъжа си. Но от друга страна ще ми е интересно да проследя развитието на нещата.

- Добре, това беше всичко. Интервюто ни ще бъде публикувано в следващия брой на седмичния вестник след четиринадесет дни. Благодаря ти, Габриел.