Явно пак аз ще съм първа...
Така... идеята ми допада, но началото на поста според мен има нужда от леко преработване.
Момента в който Бела се притеснява от шофирането на Едуард не е много правдоподобен.
Този цитат е от първия лов на Бела:

,,Беше по- бърз от мен. Не можех да си представя как така движеше краката си с такава заслепяваща бързина, но това беше нещо отвъд моите познания. Аз, обаче, бях по- силна, и всяка моя крачка отговаряше на три негови. И така, аз полетях с него из оживялото зелено пространство, без никак даже да го следвам. Докато тичах не можех да се спра да не се засмея тихичко, на вълнението, което това предизвикваше в мен; смехът нито ме забави, нито ме разконцентрира.
Най- сетне можех да разбера защо Едуард никога не се сблъскваше с дърветата, докато тичаше- нещо, което винаги е било мистерия за мен. Беше особено усещане балансът между скоростта и яснотата. Защото, докато се изстрелвах над, под и през гъстият, прорязващ лабиринт, със скорост, която би трябвало да превърне всичко около мен в променяща се зелена магла, аз можех съвсем ясно да видя всяко миниатурно листенце, върху всички малки клонки на всеки незначителен храст, покрай който минавах."
А този цитат е когато Бела говори с Джейк в колата, преди да се срещне с Джей Дженкс:

- Защо не можем да вземем Ферарито? – оплака се Джейкъб, когато ме пресрещна в гаража.
Аз вече бях във Волвото на Едуард с Ренесме.
Едуард ми беше показал колата за „след”; и както беше очаквал, аз не бях способна да покажа нужният ентуазъм. Разбира се, беше хубава и бърза, но аз предпочитах да бягам.
- Прекалено е заговорническо. – отговорих аз. – Можем да идем и пеша, но Чарли ще откачи.

Общо взето, мисълта ми е, че Бела не се страхува от скороста на колите, независимо колко вдигат. Би я притеснило ако в колата има човек, и то само за да не стане твърде подозрително. Та тя може да бяга по бързо от автомобил, и това очевидно откакто е вампир и харесва.
Към края, поста става по-добре формулиран, така че няма да критикувам. А и въпреки няколкото ми дребни забележки, мисля че идеята има доста добра преспектива да се развие.
Така че Роуз, продължавай в същия дух.

Аз, Белс, ще наблегна на други моменти от разказа. Първо много ми хареса избора на заглавие, защото пасва много добре на историята. Освен това ми направи наистина огромно впечатление, че е започната точно като Среднощно слънце как на Едуард, в случая Бела , му е скучно в училище и той го смята едва ли не за чистилището, докато не среща или по- скорo не помирисва новата ученичка Бела. Тoва беше началото на Здрач от погледа на вампир и го намирам за наистина оригинална идея, да го опишеш така.
Хареса ми този поглед на нещата.

Другото, което много ме заплени, беше как наблегнала на всеки малък детайл, споменат в четвъртата книга, но и всеки е доразвит по малко. Например способността на Бела да си вдига щита е вече овладяна, Емет все още не се отказва и е наблегнато точно на тази негова типична упоритост. Разказала е, че Джаспър е единствения, който винаги ще продължава да се връзва на ентусиазма му за физическа борба. Доразвила си приятелството между Неси и Зафрина, което също много ми хареса.

Другото нещо, което според мен си написала много интересно е как Бела се разсейва, типично за вампир и в същото време си наблегнала как тя се разсейва най - вече заради Едуард. Това е наистина силно начало точно на този разказ и е идеалната завръзка на историята.

Роуз имаш едно УАААУУУУУ от мен. Идеята ти ме впечатли наистина и разбира се си спряла на най- интересното. Добър подход

Уау, благодаря!!! ^^
Бела, приемам Критики, разбира се и оценявам поста ти
Лети, Страшно Много Мерси за хубавия Коментар, така ме зарадва..! (:
Наистина, уважавам Мнението на всеки, и съм ви благодарна, че отделяте време, за да четете Историята ми!

Така...Трета глава.
Искаш да покажеш ревност от страна на Едуард и това е добре като идея, но реакциите му не са правдоподобни.
Той по скоро би обвинил момчето за еротичните му мисли, отколкото Бела за любопитството и.
Да не говорим, че е достатъчно зрял, за да се цупи и да отмества ръката си изпод чина.
Имаш много повторение и подчертаване на думата ,,сериозен", докато тя може да бъде заменена с множество други изрази.
В погледа му нямаше следа от веселост. = сериозен
Изражението му беше каменно. = сериозен
Шеговитите пламъчета в очите и, бяха изчезнали. = сериозна ,и мн. др.
Още...мисля че не използваш достатъчно цялостно способностите на Алис и Едуард
Много голяма част от пряката реч, може да бъде заменена с действие и добре представени способности.
Не забравяй, че вампирите може да изглеждат млади, но съвсем не са пуберитети.
При тях би била характерна повече дипломацията, отколкото драматизма.
Роуз като изключим малките ми забележки,
смятам да си призная, че цялостния замисъл на това което си пуснала, много ми допада. и искренно се надявам, да приемаш критиките ми по-скоро като съвети.
Не зная дали си чувала, но учителите критикуват учениците за които смятат, че имат талант за много повече.

Бела, благодаря ти за коментара... Наистина, приемам критики, и мнението ти е от значение за мен (:
Просто това е началото - вече съм го написала и исках първо да пусна написаните глави и после да ги редактирам...
Но не съм сигурна - според теб как ще е най-добре? Не мога да преценя Как да постъпя, отначало го бях замислила така, но определено се колебая...

Белс, благодаря!!

Четвърта глава:
Роуз, историята която пишеш поразително започва да ми прилича на тази на Здрач.
Но от друга страна, последния ти пост ме наведи на една мисъл:
Това е цитат на разговора между Джейкъб и Лия:

" Искам да остана с теб." - каза ми тя.
Шокът пробяга през краката ми, заключвайки ставите ми. Тя прелетя покрай мен и после закова спирачките. Бавно дойде до мястото, където бях замръзнал.
"Няма да съм досадна, кълна се. Няма да те следвам наоколо. Можеш да отидеш където искаш и аз ще отида където поискам. Ще трябва да ме търпиш само когато и двамата сме вълци." - Тя закрачи напред-назад пред мен, махайки нервно с дългата си сива опашка. - "И тъй като планирам да се откажа в момента в който мога...може би това няма да е толкова често."
Не знаех какво да кажа.
"Сега съм по-щастлива, като част от твоята глутница, отколкото съм била от години."
"И аз искам да остана." - помисли си Сет тихо. Не си бях помислил, че ни обръща много внимание откакто пробягваше периметъра. - "Харесва ми тази глутница."
"Е, сега! Сет, това няма да е глутница още дълго." - опитах се да събера мислите си така, че да ги убедят. - Сега имаме цел, но когато...след като това свърши, ще бъда само вълк. Сет, трябва ти цел. Ти си добро хлапе. Ти си от онзи вид хора, които винаги се заемат с някой кръстоносен поход. А и няма начин да напуснеш Ла Пуш сега. Ще завършиш гимназия и ще направиш нещо с живота си. Ще се грижиш за Сю. Моите проблеми няма да рабъркат бъдещето ти."
" Но..."
" Джейкъб е прав" - подкрепи ме Лия.
" Съгласяваш се с мен?"
" Разбира се. Но нищо от това не се отнася за мен. Аз бях на път да се махна така или иначе. Ще си намеря работа някъде далече от Ла Пуш. Може би ще запиша някакви курсове в общински колеж. Ще започна йога и медитация, за да разреша проблемите си с темперамента...И ще остана част от тази глутница заради психическото си здраве. Джейкъб, можеш да разбереш, че в това има смисъл, нали? Няма да те притеснявам, ако ти не ме притесняваш, и всички са щастливи.

Та мисълта ми беше, че искаш училищна история.
Лия е върколак и това е тайна за околните. Какво би станало след като се запиши да учи?
Как би се развила историята ако единственния женски върколак в Ла Пуш тръгне на училище?
А какво би станало ако Нахуел също е в това училище?
Нахуел е виждал върколаците само веднъж, и те бяха във вълчите си форми. Няма как да познае Лия
Лия от своя страна мрази вампирите и е виждала Нахуел.
Той не знае каква е тя, а тя знае какъв е той.
Твоята история може така сполучливо да се заплете,и да се свърже със семейство Кълън, че и Стефани може да ти завиди за резултата.
Лия когато е при Кълън, почти никога не влиза, и предпочита да си е вълк. Разбира се изключвам моментите когато Джейк или Ренесме ги застрашава нещо.
Ако приемем, че Нахуел се е настанил при семейство Денали /защото при Кълън е подозрително пренаселено/, тогава училището може да е в някой близак град.
Лия не би тръгнала да учи във Форкс, а и Форкс е само гимназия. Възможността да се срещнат е напълно реална.
Оооооо, пак се отнесах....

Но историята се казва " Здрач отново" ?! Кой не си е написал домашното и не е прочел заглавието

Роуз , на мен точно това ми хареса