Спеделете мнението си, какво мислете, че ще стане в историята и какво предпочитате да прочетете. Знаете за какво иде реч  

Тани, накара ме да се топя като карамел върху топъл донът пред монитора.   
Знаеш, че винаги съм се съмнявала - не в историята, а в способността ми да опиша виденията си за тази малка самотна балерина.

А сега за героите:

Всеки има своето място в света и всеки носи кръстта на собствената си история.

Ето го Игор - той винаги е бил вторият син, този, на който никой не е обръщал внимание, защото не е наследникът.  Към него няма очаквания, нито желания. Никой не иска от него да стане нещо и той постепенно се е загубил в безцелния си живот. Всичко му е скучно. Опитал е всяка поквара, която е могъл да се сети. Колкото и да е провокирал, той наистина е бил втората карта и винаги е бил пренебрегвания и това го прави толкова кардинален в интимен план. Щом не е получил това признание и любов от семейството си, той не го дава и в личните си отношения. Той просто се старае да е на върха, отгоре. Думата му да е чута. Самотно сърце, е нашият богат руснак.

Володя е другият отчаян образ. Той е толкова измъчен и безволев, точно защото е сина на майка си, която наистина е една властна жена. Оставена да търси сама прехраната им в тази студена страна, мадам Павловна е трябвало да стане желязната лейди, ако не е искала да умре от глад, като момичета й после. Тя става студена, неспособна да дари любов жена, защото работата й показва, че няма такова нещо като любовта. А за да се справи трябва да е повече от господстваща и ето го малкото момче до нея - синът й, който няма мъжки пример в тази задушаваща среда от курви и пропаднали господа. На кой да подражава, като никога не имал морален и силен мъж пред него. Момчето е израсанало до полите на майка си и както можете да си представите, основните изисквания към него са били: да не пречи, да не говори много, да не се бърка.

Татяна е другата отритната от съдбата героиня. Последната 4-та глава разкри историята й. Тя е продадена още като малко миченце на циганския катун и оттогава е живяла почти на улицата. Тази малка Есмералда си спомня какво е било да има семейство (за това ще четете по-нататък), какво е  било да се чувства на сигурно място, но всичко й е било отнето и то от собтвените й родители. Тежка съдба да знаеш, че не си бил особено ценен. Оставена на улицата, и то още като дете, наистина я прави борбена натура, но тя никога не е имала пътеводител, който да я научи, какво е добро и какво е лошо. Но това, което трябва да запомним е, че тя обича да танцува и че търси сигурност, която вижда в парите. Всеки, който се чувства под постоянна заплаха, на мраз, студ и глад или побой, ако не изкара дневния оборот, ще я търси тази химерна "сигурност". Представете си я, как още е от малко дете е научена, че само парите ще й донесат добро отношение. И че с тях е обвързана и обичта. Горкото заблудено дете

И остава да ви разкажа може би за Владимир. Момчето от глава Едно, но това няма да се случи.  Защото вие трябва сами да го усетите.

И не мразете Наташа. Поставете се на нейно място. Тя е онази отхвърлената жена, забравената, която е дала цялата любов, която е била способна, но една новоизгряла старлетка й е откраднала вниманието на любимия й - на единствената й любов, на спасението й, на надеждата й. Нима и вие не сте били на нейно място.  Освен това, тя беше жестоко унижена и наранена физически, точно заради тази другата.. тази, която разби мечтите и бъдещето й, бе причнита да я пребият. Нима не бихте потърсили отмъщение?!

 

Продължаваш да твърдиш, че двамата - Владимир(който за мен винаги ще е Валодя) и другият от глава номер четири са напълно различни герои, но за нещастие, аз все още не ти вярвам. Отказвам да повярвам, че ти с целия си запас от шантави имена си дала толкова хубаво име на невзрачно момче, като сина на Мадам.   

Поредната прекрасна глава.

Не те е срам! Нямаш никаква милост към бедното момиче, но едно тънко гласче в главата ми нашепва, че тя не е чак толкова невинна в цялата тази история. Нейното увлечение по лъскавите предмети и желанието й за бляскав живот не предвещават нищо добро за бъдещето й. Татяна много прилича на някое дете. Тя е мечтателка по душа, а единственият й недостатък е, че въобще не се замисля за последствията от действията си. Все още ми е много трудно да приема тази така голяма, лекомислена част от нея и след всяка глава оставам с противоречиви чувства спрямо нея.

Игор от своя страна е така постоянен, че почти му завиждам за това му умение. Той за пореден път се утвърди, като мръсник - един наистина противен индивид на човешката раса, за щастие, като герой си остава доста харизматичен. Методите, с които спечели, завоюва, открадна доверието й малко ме разочароваха(нека не се лъжем бяха си ужасно плоски ) и ми се сториха съмнителни. До сега не съм го възприемала, като човек отдаден на думите. Но е забележително, но не и изненадващо как толкова бързо намери пътя към сърцето й - балета. Със сигурност искам да видя какво ще му се случи занапред и как любовта му към балерината ще го преобрази. Дали има шанс той да се измъкне сравнително сух след края на историята и дай Боже а.к.а Лети да се забелязва някаква промяна с положителна насоченост у него?

И идва ред на въпросите: Какво ще се случи нататък? Тя ще успеели да загърби този епизод от познанството им? Лесно ли ще се примири с новото си положение? Колко напрегната ще бъде следващата им среща? Ще видим ли семейството на Игор? Какво ще се случи с плановете на Наташа? Кога Игор ще спре да я приема като една лъскава нова играчка? Ами Володя? Няма ли най-сетне да се запознаят? Ако нещо трагично се случи (не дай си Лети) с нея накрая - той ще успее ли да продължи напред?

Не ми харесва! Не мога! Не искам и една дума повече да прочета от тази история!

Виждаш ли до какво отчаяние ме докарваш?
От днес историята ти ще е като отрова за мен. Четенето й ще наподобява вреден навик, пристрастяване, от което не мога да се отърва. Порок, който ми носи болка, способна да бъде потушена само след още една част. Всяка следваща глава ще бъде лек за страданията ми, обаче с времето действието му все по-бързо отслабва. Имам нужда от още и то ВЕДНАГА. Тя танцува само една зима ми е по-необходима от слънцето, водата или въздуха, за да оцелея. А представата от първата глътка(за първото изречение) винаги е толкова приятна.
Всеки един ред е прекрасен. Опияняващ. Изпълнен с толкова много живот. Сърцето ми потрепва, докато чета и всеки път, когато стигна до края на главата, се разбива на хиляди парченца(1. Защото главата е свършила, а следващата ще се появи незнайно кога; 2. С всяка следваща част надеждата ми за щастието на моите любимци бяга все по-надалеч от мен).
Та кога ще мога да получа следващата доза, Лети?


П.П. "Продаде ли това, което толкова пазеше, уличнице? Уби за него, а го продаде. – думите съскаха срещу нея - Ще си заслужила всеки разрез!" Това е най-силният момент в цялата историята досега, а може би и за напред. Моментът на равносметката, който може да промени хода на събитията. Думите на циганина са ужасяващи, но верни(и затова харесвам героя му). Таня беше на същото място, от където е започнало всичко и уплашена за живота си дори не осъзна това. Тя вече е в позицията на губещия -всичко, което е направила е било безсмислено - нещата все пак завършиха по същия начин, по който щяха и в онази нощ. А най-страшното - тя едва ли ще успее да проумее това навреме, за да намери начин да се спаси.
Не е изненадващо, че това любимата ми сцена.

Тани, коментара ти на главата ме докара до хиляда и една усмивки, драматично се тръшнах на бюрото, покатерих се отгоре и размахах ръце, крещейки - "видя ли какво ми е с Грешни души от няколко години насам, и как се задъхвам, като чуя името Лорейн и Кристиян. Спазми, Таня, спазми..."

Но както твоите герои се крият от теб, така и Владимир и Таня отказват да ми покажат как са се влюбили и къде е спал Игор тогава...  та си мислех, момичето вече не е дествено, спа с богатия батко. Може ли да минем директно към "и НЕ заживели щастливо и да приключим"    

Предполгам не, затова ще се опитам да съм сериозна  Нарочно не отговорих на въпросите ти, защото исках първо да пусна следващата глава, която беше готова, преди да пусна предишната. Снощи само я коригирах (Номер 5 - 6) Идеята беше да представя героя на Игор. И не, не мисля, че се размеква, по-скоро се опитах да опиша, какво го е направило такъв, да разкажа как действа и какво ще се случва. Признавам, че да усети слабостите й така бързо беше лекомислено и прибързано от моя страна, но ми беше дотегнало да увъртам. Тя танцива, той го знае, всичко го знаят. В Историята с детството му трябваше да покажа и какъв е той, когато обича и какво може да се промени сега?!    за тази алегория ще й дойде времето и мястото и ти, Тани, ще си спомниш за какво е  

А Татяна, тя ме обърква... хем я харесвам, хем си мисля, че е голяма шматка. После се сещам защо е така. Та тя е още дете, едва на около 18, живяла е в зверска мизерия, без семейство, дори мечтата й е била работа, с която е просила и някак всичко започва да се обяснява. Как да не се възхищава на такива стаи, като тя не е виждала къща, пък камо ли да барне по-красива материя? Как да не се подлъже, като едва помни родителите си и не е имала кой да й казва кое е правилно и кое не... И тя е толкова уплашено момиче, като загубено дете, което преодолява всичко само с едната вяра, че трябва да оцелее    Предполагам не ми се получава винаги, но с коментарите усещам къде съм я загубила тази пакостница.

Ако трябва да съм честна, изобщо не съм мислила, че нападението на Надир ще излезе такава кулминация. Признавам си, сцената стоеше написана много отдавна и се чудеше кога се е случила и после Наташа се напи и всичко си каза, и аз трябваше само да я следвам. Така че предполагам с тази глава става ясно какво се случва с Наташа ... или??

Но си права за това, че момента е много важен за Татяна и тя милата ще получи своята помощ с висше (со Лети), дали ще се възползва, не зная...     А относно въпроса, какво ще стане на следващата среща между Таня и Игор не зная.. Мисля, че не съм мислила толкова надълбоко, сякаш това някак загуби значение за мен в момента, в който ще се запознаете с Владимир. Как започва триъгълника е бялото петно пред историята, което е скрито за мен.  
Това обяснява и защо, нямам и идея кога ще видиш следващата глава.. Или по-точно, по следващата    


Лети призовава към мир и да не я мразите много