Себастиян Салваторе

Aдминистратор Join date : 30.10.2009

Себастиян Салваторе

ГЕРОЙ ОТ "ПАРАД НА ТЪМНИНАТА"

Лик: Chace Crawford

Вид: червеноок вампир

Характер:
Често не намирам точните думи, с които да се изразя, това ми пречи в общуването хората. Не обичам големите и шумни компании, чувствам се не на място. Разкривам чувствата си само пред най - близките ми хора, на които бих поверил живота си. Обичам музиката, всъщтност може да се каже че тя е нещото, което ме поддържа жив. Изпитвам огромна нужда от успокоениео, което тя ми дава. Бих направил всичко за семейството си, защото вярвам и държа на семейните ценности.

Външен вид: Среден на ръст с тъмно русолява коса и типично вампирската бледа кожа. Очите ми сменят цвета си толкова често, че понякога забравям истинският им цвят, който по принцип е зелен. А сега просто убеждавам хората, че нямам червени очи, а зеление. Оказа се по- лесно от колкото си мислех.

История:

Отсъствах за няколко години от вкъщи, исках да разгледам света, новото и непознатото само ме привлича към себе си. Тръгнах с намерението да се забавя най - много година, прекалено много обичам семейството си, за да бъда далеч от тях. Плановете ми се сринаха в момента, когато бях превърнат във вампир, не по собствно желание, разбира се. Самото превъщане стана шест месеца, след началото на пътуването ми. Бях в едно малко градче, просто минавах от там на път за Испания. Беше станало късно, аз търсех място, където да отседна, когато нещо ме придърпа към себе си в сенките. Помня само няколко часова болка, без да знам от какво е причинена и защо. Чак след това осъзнах че ме е нападнал вампир, който по погрешка не ме е убил, а ме е превърнал в същество като него. След това помня само една жажда, просмукана в съзнанието ми... Жажадата за човешка кръв, не ме интересуваше нищо друго освен нея. Започнах да нападам хора и да се местя от град на град. Знаех че това, което правя не е хубаво, но не можех да се овладея. Последваха шест дълги години на опити за самоконтрол, като в крайна сметка успях да се овладея до толкова, че да не нападам без причина всеки човек, а веднъж сдмично да излизам на лов. През честте години семейството ми ми липсваше ужасно много, и реших да се прибера вкъщи, убеден че няма да навредя на най - близките си хора. Когато открих и дарбата си да убеждавам хората в това, което казвам, вече беше сигурно че за семейството ми няма опасност.