- Чук, чук, чук… - бях се подпрял на изключително помпозната нова бяла врата на още по - кичозната нова къща на брат ми и се забавлявах с резето на вратата му, докато красивият демон зад мен, който ме върна от дебрите на Ада, се подхилкваше и припяваше:  "I’m knocking on the heavens door"

Момичето се беше облегнало на раменете ми и размахваше бутилка качествено уиски. Естествено, че бяхме минали през местния бар за няколко питиета и свежа вечеря. Бях мъртъв почти година.

Засмях се гърлено:
- Ако знаеше какъв сухар е, едва ли щеше да му викаш Рай!

Не ми се налагаше да чакам на вратата. Клаус не се беше подсигурил с човешки собственик. Егото му не го позволяваше. И все пак имаше нещо велико в старомодното посрещане на входа от домакина, което не исках да пропусна. Буквално си умирах да видя физиономията на вековната мумия, която сигурно вече се радваше, че се е отървала от присъствието ми. Убеден бях, че ако не пазеше кола от Бял Дъб за баща ни,  отдавна щеше да е пронизал спрялото ми вампирско сърце. Това в нашето семейство е известно като братска обич и аз бях готов да му я дам цялата.
- Шттт- засмя се Доун в ухото ми -  ще събудиш всички. - и нова вълна на пиянска радост я заля.
- Я подай бутилката насам!

Отпих голяма глътка и завъртях момичето на пирует пред вратата.
- Аз съм птичка и летя! - ръцете й се устремиха към звездите. Пръдърпах я в прегръдка и прошепнах:
- Знаеш ли кое ще зарадва моето любимо по-голямо братче?

Очите й ми се усмихнаха разфокусирано и тя повдигна вежди.

-Фойерверки!!!!! - изкрещях и запратих бутилката към един от прозорците на втория етаж. - Ник, обича лъскавите неща.

- Никлаус! - потупах пренебрежително брат си по рамото, докато минавах покрай него, за да вляза в просторното антре, прегърнал Доун през рамо.

Нямаше как да не забележа ядните пламъчета в очите му и да не налея още масло в огъня.  
- Липсвах ли ти, братко? По топлото ти посрещане, мога да предположа, че да - ухилих се доволно и погледнах към демона до мен. - Това е Доун. Защо не й покажеш къде ще ни настаниш, а аз ще те изчакам тук, да наваксаме изгубените дни?
- Смяташ да оставаш ли, Кол? - Ник ме погледна изпитателно
- Да, братко, мноооого ми липсваше - провлачих думите умишлено. Исках да усети иронията в гласа ми.
- Не си спомням да съм те канил. - отговорът на Никлаус беше лаконичен
- А аз не си спомням да жалеше много след смъртта ми, Ник. Наистина ли искаш да започваме точно с това? - очите ми се присвиха

Той въздъхна и само протегна ръка към Доун с приканящ жест да го последва. Чувах стъпките им на горния етаж, докато аз влизах в дневната и оставях окървавеното ми от вечерята палто на дивана. Смятах да преразгледам запасите на Ник с алкохол, след като той беше виновен моята бутилка да свърши курса си катастрофално в прозореца му. Дължеше ми реванш. Знаеше, че не обичам да чакам. Първото нещо, което направих беше да налея една солидна доза в тежката кристална чаша. "Можеше ли да е друга?!" - завъртях чашата между пръстите ми. "Все старият Ник"

- Виждам, обслужил си се! - брат ми се завърна с вампирска скорост в стаята. Сигурно се притесняваше какво мога да направя, ако ме оставеше за по-дълго сам. Усмихнах се доволно на тази си мисъл и се обърнах към него от камината, където бях застанал.
- Да. Е кажи ми Ник, какво пропуснах?
- Какво правиш тук, Кол?
- Странен въпрос, братко. Последно като проверих бяхме все още семейство. Къде са всички,  Ник?
- И като спомена това, ти как се съживи, Кол?
- Едно по едно Ник. Въпрос-отвор, после ти задаваш въпрос и аз отговарям. Така се води разговор. Да не повярваш, че аз съм бил умрелият. - завъртях театрално очи

Вдишах-издишах...
Опитах се да нормализирам дишането си, за да мога по-лесно да контролирам яда надигащ се в мен.
Наблюдавах го изпитателно как отпива от уискито ми, оглежда интериора на дома ми и се разхожда из хола ми, като крал. Всички тези пози, цялото това превземане насреща ми ме отвращаваха. А когато започнеше да се прави на остроумен – за доброто и на двама ни, би било чудесно да се намира на хиляди километри от мен, ако не искаше отново да се озове в Ада, от който го бяха измъкнали. 
И за какво, по дяволите, беше цялото това усилие от негова страна? За да ме унищожи или за да мога да го убия отново? “Животът е един безкраен кръговрат, от който не можеш да излезеш!“ – беше ми го казал един шаман преди векове.
Спомням си времето, когато семейството беше всичко за мен, за нас. Тогава наистина бяхме все още семейство, истинско семейство, но малко или много на първо място бяхме и хора. С еволюирането ни, сякаш тази част от нас беше изкоренена. Топлите чувства, които ни свързваха малко по малко се изпариха, докато на края не остана само удоволствието от кръвта, желанието за отмъщение и власт. Нямаше обич в сърцата ни вече – те бяха мъртви.
Тръснах глава, за да прогоня всички тези мисли от главата ми. Имаше ли смисъл да размишлявам за това точно сега? Времето беше минало, грешките - направени. Прекалено късно беше за нас, дори Ребека най-накрая го бе осъзнала – беше се отказала.
Колкото и да се опитвах – не разбирах. Какво прави тук, Кол, след като отново е сред живите? Още нещо, което не разбирах бе присъствието на малката му демонична приятелка, настанила се нахално в една от стаите на къщата ми. Когато проверих за последно, натрапването все още не се считаше за проява на добри обноски.
Цялото вълнение, което изпитах първоначално при вида на брат ми вече се бе изпарило, оставяйки място само на гнева. Не, разбира се, че някъде много, много дълбоко в студеното ми сърце, вероятно бях доволен, че е жив, но щастието ми щеше да е в пъти по-голямо, ако беше да кажем в Сибир, Камчатка, Мароко, Тайланд...навсякъде другаде, само не и тук, в моя дом.
Трябваше да изляза, да подишам чист въздух, да вечерям.
- Имам по-добра идея, Кол. Хайде първо да се поразходим! - потупах го по рамото и се отправих към вратата.

- Едва ме покани и вече ме гониш - поклатих глава драматично - А аз почти се вързах, че ме искаш в дома си  
- Кол, не се подценявай ако обичаш, а реши дали ще се присъединиш към вечерята ми.
- Къде?
- На някое тихо и романтично място, Кол… Където няма да има свидетели - Ник ми се ухили
- Как знаеш какви места обичам - извъртях ъгълчетата на устните ми нагоре и след няколко светкавични стъпки вече му отварях вратата като възпитан джентълмен на елегантна дама.

"Елегантна дама" - повторих наум. Може би, ако се обръснеше и с малко коса, щеше да стане сравнително добра снимка за някоя и друга статия в местния вестник. Трябваше да запомня идеята си и да го изчакам да заспи.

- Защо ме гледаш така, Кол? - гласът на Ник беше равен и учудващо познат
- Нищо особено Ник , радвам се да те видя! - вирнах нос
- Колко трогателно, братко, колко трогателно… Опитваш се да си спестиш върколашката отрова във вените. Жалко, бях убеден, че новия коктейл щеше да ти хареса. Почти като ЛСДи за вампири е. Опиташ ли я веднъж, се пренасяш в друг свят
- Това да не беше остроумие, Ник! - изръкоплясках - Първата приятна изненада от теб тази вечер.
- Ето ти и втората.

Ник се втурна към мен и ме приклещи към една улична лампа. Не бяхме далеч от дома му, вече в оживената част на града, но нямаше хора около нас. Само бученето на музиката от близкия бар, която не би се чувала толкова добре, ако не бяхме вампири.

- Писна ми от теб и от "остроумията" ти, Кол. Писна ми от наглата ти физиономия и от тази твоя усмивка. Едно ухапване, Кол! Едно! И се връщаш от там, откъдето си изпълзял.
- И тогава ще останеш съвсем сам, Ник… Съвсем сам в тишината на луксозното катакомби, в което живееш сега…

Кол се събуди от много натрапчив сън. Първо в съня му го беше гонил Рудолф, който заплашваше да го ослепи с големия си червен нос и да го превърне в Коледен пудинг, а после изведнъж той се беше превърнал в нещо още по-страшно. Кол го беше страх дори от мисълта за него, но неприятният спомен от гледката на брат му Никлаус, облечен като дядо Коледа по зимни боксери на снежинки, отново изплува в ума му и го накара да плувне в пот от ужас. По-страшното беше, че Ник въртеше дупе на фона на песента "Коко Джамбо" и обикаляше елхата, крещейки "Искам захарни пръчици. Продавам кралство за захарни пръчици"

Съня му беше ужасяващ, страшен и в някои други времена сигурно щеше да бъде заклеймен за еретичен, но от него остана една идея. Навън се сипеше пухкав бял сняг, който създаваше допълнителна атмосфера. Кол реши, че трябва а празнуват Коледа и понеже сега имаше къща на разположение стигна бързо до правдивото заключение, че едва ли щеше да е толкова трудно. Лично той би предпочел да празнува Ханука, както преди 10 години на Хавайския бряг, натискайки се с една шведка и една тайландка, но и Коледа с брат му и Доун ставаше. Все пак животът беше кратък, има няма хилядолетие, ако имаш късмет, както му беше доказал брат му. И липсата на един броненосец не беше чак толкова непреодолима.

Той скочи въодушевено от леглото, само за да се сети, че снощи беше препил с уиски и днес главата го болеше. Имаше натрапчива нужда от свежа кръвчица, но го домързяваше да си я набави. Забил нос във възглавницата той си припомни деликатния, мек вкус на АБ+ и се усмихна доволно, точно преди да заспи и да види как една джинджифилова курабийка мутант сгазва брат му като фъстък.

Няколко часа по-късно, Кол беше освежен, изкъпан, нахранен и ентусиазирано ръчкаше Доун да се събуди.
- Доун, Доуни, има човечета за изтезаване. Ставай поспаланке. - пръста му попадна още 2 пъти между ребрата й преди тя да скочи бясно, въртейки глава наляво и надясно и да попита:
- Къде? Къде са окованите смърфове?

В този момент нещо странно се случи с диафрагмата на Кол. Вълната на бурен смях, която щеше да го залее и да го хвърли в поне петминутно ритане на пода, го задави и той успя само да изгрухти два-три пъти. Изобщо не можеше да си поеме въздух от смях и Слава Богу, че беше вампир, иначе сигурно щеше да се задуши.

- Хайде оправяй се, ще празнуваме Коледа! - съобщи той весело, когато се съвзе от хипертонията на смеха си
- Каква Коледа? - разтърка сънено очи Доун
- Ами Коледа, нали се сещаш - подаръци, елха, курабии, гирлянди, Дядо Коледа. Такава Коледа.

Доун се замисли, че изобщо, ама изобщо не й беше до празнуване на Коледа. От друга страна ако прекараше още един следобед пред телевизора, гледайки турски сериали, щеше да е по-близо до самоубийството, отколкото беше , когато обитаваше петия кръг на Ада, затова тя преосмисли приоритетите си. Докато пиеше първото си кафе в кухнята, настроението й за Коледата на Кол беше доста по-благосклонно.  Освен това ентусиазма на приятеля й беше завиден. Тя реши да се подаде на фиаското му и попита:

- Как се празнува Коледа?
- Ами като за начало предлагам да направим домашни сладки и после да украсим една елха.
- Кол, но това тяло изобщо не знае как да прави курабийки! - възпротиви се Доун
- Ама, аз какво съм виновен - невинно погледна вампира-  казах ти да не обладаваш тялото на порно актриса
- Да, бе да! Не помниш ли, че ти я избра? Освен това ми харесва да ги барам - и Доун повдигна гърдите си под сивата тениска на Мики Маус и започна да ги мачка.

През това време Кол, вече беше извадил брашно, мляко и една купа, чиято големина беше достойна за казарма и със скоростта на бормашина втриваше съставките една в друга, хвърляйки бели пръски до тавана

- Какво става тук? - Никлаус влезе при тях с най-удивеното изражението, което можеше да се изпише на лицето на вековния вампир. Ако се съдеше по разширените му ириси, той очакваше двамата да бъркат коктейл Молотов - нещо средно между ядрена и нуклирна бомба.
- Какво да става, ще правим секс в кухнята ти и после ще празнуваме Коледа? Ще участваш нали?
- В кое, Кол? В празника, или в импровизираната ти оргия?
- Естествено, че в празника, Ник. Ти не беше ли обвързан?! Срамувам се от помислите ти братко - Кол вдигна доволно вежди и с едната си ръка театрално скри очите на Доун, за да не се притесни дамата от нетактичността на домакина им. Това му спечели едно сритване под бар-плота от последната, но в неговите очи си струваше.
- Кол, ти не си християнин, че да празнуваш Рождество Христово- напомни му брат му
- Да, ама искам подарък и след като те видях гол, предпочитам да ми угодиш.
- Кол, да не си ме гледал докато спя? - Никлаус не беше сигурен дали иска да научава отговора
- Не, братко, не съм. Достатъчно ми беше да те сънувам.
Това признание докара поредното събиране на веждите на хибрида и той съжали,ч е беше попитал. Тъкмо се канеше да напусне стаята и да се направи, че последните минути никога не са се случвали, когато подвикването на Кол го закотви на място

- Къде си мислиш, че отиваш? Каролайн много се зарадва като й съобщих, че ще организираш Коледно парти.
- Какво си направил?
- Ами обадих се на Блонди, че ще правим приятна семейна Коледа и ти ще приготвиш собственоръчно десерта и украсата. Тя беше повече от изненадана, но и доволна. Нали няма да ни изложиш пред гостите, Ник, и ще помогнеш.

- Не може да си сериозен…
- Ооо, много съм сериозен и ще ти го докажа.

Кол се стрелна до близкия скрин, откъдето внимателно измъкна 3 пакета, обвити в празнична хартия и подхвърли по един на двамата, които хвърляха мълнии с погледи по него. В пакетите се мъдреха дебели, пухени вълнени пуловери в зелено и червено, а Кол собственоръчно си намъкна кафяв с картинка на украсена елха. Клаус стоеше и не вярваше на очите си: държеше червен пуловер, разкривен бял снежен човек се мъдреше на него, Кол с Коледен дух, демон, нахлузващ зелен пуловер с еленчета, коледни песни, звънтящи от току що пуснатата  уредба. Той в кой паралелен свят се намираше?! Разтърка очи да се увери, че не сънува, но когато отново ги отвори откри само ухиления си до уши брат отсреща му. Въздъхна и реши да се предаде, защото не знаеше какво по-лошо можеше да го сполети. Клаус се смяташе за хилядолетен велик стратег, но ситуацията, в която попадна му беше повече от непозната. Предполагаше, че това е една от стратегиите на Кол да го дразни, но тази беше в такъв мащаб, че дори не я беше планирал. Гледката как брат му се опитва да забърка тесто беше повече от позорна. Кол и идея си нямаше от готвене и никога не си беше имал.

С разширен поглед на Клаус му се наложи да наблюдава как Кол бръкна още веднъж в купата и то с такъв замах и желание, че огромни капки тесто полетяха към лицето му и се стовариха отгоре му.

- Кол, прекрати това. - Клаус не издържа - бесен, с побелели устни, той пристъпи крачка напред, вдигнал пръст и готов да се нахвърли на брат си. Гледаше го сякаш бе обществен враг, номер едно, две и три. И то тримата на едно.

Кол му хвърли бърз преценяващ поглед. Първо можеше да твърди положително, че брат му не държеше специален кинжал в ръкава си, и то само защото го беше накарал да се преоблече преди малко. Второ, работата хич не миришеше на добре и това не се дължеше на тестото, което приготвяше. И трето, което може би беше и най-обезпокоителното, брат му беше хибрид, а на Кол изобщо не му се рискуваше да проверя дали е отровен хибрид. Не за друго, ами защото искаше да си получи подаръка от дядо Коледа. И той тъкмо се готвеше да използва солидната закрила на близко-стоящата  му Доун, когато звънецът звънна и това не беше едно от онези кратки позвънявания. Напротив, това беше от другия тип. Сещате се, патент на продавачите на Библии.

- Аз ще отворя! - оповести Кол високо и се отправи към врата със завидна грация и усмивка. Но не успя и да преполови разстоянието, когато високо точно под рамото му нещо тежко, метално и очевидно остро се заби в гърба му. Това не можа да го повали, но Кол силно залитна напред и се извърна само за да завари, как Доун, с ехидна усмивка наблюдава случващото се и се опитва да не изръкопляска щастливо, радвайки се повече от очевидно на малкото спречкване.

- Хей, това е от на Ребека среброто! - възмути се Кол, издърпвайки окървавения свещник от гръдния си кош
Клаус изсумтя и се отправи към банята, за да измие пораженията, причинени от досадния навлек, брат му.

Докато Кол се чудеше дали да не му върне жеста със зле прикритата идея, че среброто може би влияе и на косматковци като Никлаус, звънецът отново оглуши просторното антре и той реши да последва повика му, оставяйки окървавено средновековно оръжие, някога използвано за декорации на маси, върху една такава.

Оказа се, че на вратата за тяхно най-голямо съжаление и за огромна, ама наистина огромна радост на Кол се мъдреше 5-членен хоров състав от малки коледарчета. Децата бяха пременени с бели тоги, подобно на ангелчета и носеха перуки на малките си главици, увенчани със златни венчета, за които Кол предположи, че са ореолите им. В мига, в  който ги видя, той знаеше какво следва. Коледата му ставаше от хубава, по-хубава  и духът му се възвърна с пълна пара. Знаеше си, че добрите деца ги възнаграждават и пред очите му доказателството беше изплувало от нищото. Щастието му беше толкова голямо, че той беше готов и да прости на брат си окървавяването на новия му  пуловер.

- Влезте деца да попеете на леля Доуни- изчурулика Кол и с нежни потупвания по раменете съпроводи малкият хоров ансамбъл към хола. - Изчакайте за момент, Кол приклекна пред леко обърканата групичка и ги прикова със силата на древния си поглед.
- Каквото и да става сега, вие няма да се плашите, няма да плачете и в никакъв случай няма да спирате да пеете. Най-добре библейски песнички. Всичко, което ще се случи оттук нататък е един много забавен Коледен сън. Разбрахме ли се. 5 главици с тръсване на бели къдрици кимнаха утвърдително и той продължи - А сега ме последвайте! - и децата запяха с пълен глас.

- Доун! Доун, много ли ти е весело?!- провикна се Кол - Виж какво забавление съм ти  приготвил! - и той се вмъкна в кухнята, широко отваряйки вратата, за да пусне пеещият детски хор.

Усмивката застина на лицето на Демона, но тя не беше готова да се предаде толкова лесно, напротив. Стисна зъби грабна купата и с лъжица започна да изсипва лепкавата смес върху тавичката, замахвайки и оформяйки размазани петна, прилични на … Е, няма да казваме, но всички се сещат.  След което завря тавата във фурната и тръшна вратата със сила, достойна за сумо-боец. Кол се ухили и продължи:
- А сега деца, наредете се в редица и пейте с цяло гърло "Над смълчаните полета" за ЛЕЛЯ Доуни, докато БАТКО  Кол отиде да отсече една елха. Кол грабна един сатър и минавайки покрай Доун я щипна по бузата:
- Забавлявай се, докато ме няма..

Като всеки уважаващ себе си деспотичен тиранин брат му имаше парк, достоен за бъкингамския дворец. И точно пред къщата му се мъдреше голям бор с размерите на едноетажна къща, който Кол прецени за идеален. Замахна два пъти със секирата и благодарение на силата му успя да го пречупи и да го внесе в къщата, точно когато децата минаваха на последния куплет от песента и подхващаха "Тихо се сипе белият сняг". Той надзърна през вратата, за да види как Доун надува уредбата на брат му, пускайки Рамщайн с каменно изражение, на което и Хитлер би завидял.

- Да не забравиш курабийките! - напомни й той доволно и спря уредбата, а детските гласчета зазвъняха из стаята, римувайки песничката "Мир Божий, Христос се роди"

- Край! Не издържам! Трябва ми питие - и Доун със замах си взе една чаша от бара и скочи към хладилника.
- Как ще пиеш уиски? - възмути се Кол и издърпа стъклената чаша от ръката й - На Коледа се пие горещ шоколад!

Тя му хвърли един убийствен поглед, но реши да не възразява, поглеждайки още веднъж дебелия си пухкав пуловер, с който повече приличаше на Великденското зайче или може би на снежен човек, от колкото на Демон. Ушите й пищяха, а главата й я режеше, затова прие примирено порцелановата чаша с врящата гъста маса, неспособна да спори. Отгоре на топлата тиня, плуваха три бели меки бонбона, подобно на айсберг. "Дали и аз да не удавя това тяло днес" - помисли си Доун, сещайки се за снощния филм Титаник и отново за кой ли път днес се попита, кой дявол точно я накара да се навие на идеята на Кол за Коледа.

- Ето една бисквитка да си подобриш настроението! - усмихна й се Кол с рошава коса и по детски наивна усмивка, от  онези обезоръжаващите му  и тикна в ръцете й една топла, току що извадена от фурната, курабийка.

Облегнала двата си лакътя на кухненския плот, Доун нещастно наблюдаваше как джинджифиловото човече с глазура се размеква в горещия шоколад. Напомни й за дома и за казаните с лава, където изтезаваха грешниците. Ах, как й липсваше това блажено време. Хората пищяха , гърчеха се, почти се усмихна при спомена за бълбукащата лава.

- Хайде, ела да украсим елхата! -  прекъсна мислите й Кол, премятайки я доволно на рамо към просторното антре, където в основите на стълбището беше изправил величественото зелено дърво. Той захвърли окървавения пуловер на пода и останал гол до кръста се разрови в големите кашони с украса, които предвидливо беше измъкнал от мазето още сутринта.

Няколко минути след това двамата вече се пръскаха с изкуствен сняг от флакони и отпиваха доволно от едно шише греяно вино. Когато на Кол му хрумна гениалната идея, да закачи децата като ангелчета на елхата. Не се сети за по-добра украса. А после, можеше да прехапе на някое и друго дете вената, та да може да пийва, докато минава покрай нея. Щеше да е велико! Той се хвърли към елхата, прихванал малко луничаво момченце под мишниците, но ентусиазма му беше прекомерен и в никакъв случай примерен. Скока му завърши катастрофално блъскайки ги в елхата, която се залюля, първо на ляво, после на дясно и след това падна настрани с трясък, хвърляйки зелени иглички навсякъде.

Никлаус се подаде на парапета на втория етаж:
- Това преля последната капка! Изчезвай от тук, Кол! Веднага! Аз ще се оправям с организацията...  - крещеше
- Ама - провикна се негодуващо Кол над  данданията от детски песнички и още чупещи се коледни топки, но беше прекъснат
- Писна ми! Махай се! - Ник го гледаше сериозно, посочил вратата.

Кол тъкмо се канеше да отговори нещо остроумно, но се сети, че още не беше купил подаръци за двамата. Толкова бързаше сутринта с пуловерите, затова само измънка:
- Добре, отиваме на пазар, ама като се върнем, да не те заваря зарит в изкуствен сняг, да си играеш на ескимос и в никакъв  случай не яж еленчетата на Дядо Коледа! - той вдигна пръст на свой ред, а Ник още повече присви очи. "Мамка му", Кол се удиви, "как прилича на рус китаец!"

Докато вървяха към магазина Кол размишляваше над списъка за гости. Той сериозно се чудеше дали да покани и върколаци на Коледното им парти.  Върколаци и вампири не беше добра идея и затова толкова го блазнеше мисълта да го направи. След дълго размишление, което трая, точно толкова, колкото Кол да се почеше зад ухото, той заключи, че върколаците са рода. Е, да, полу-рода на брат му, но все пак от семейството и няма как да ги пропусне. Все пак Коледа беше семеен празник и никой не избираше семейството си. Те бяха живият пример за това.  

Около 5 часа по-късно и след няколко телефонни обаждания, свързани с организацията, гостите започнаха да пристигат и Кол застана да ги посрещне на входа:
- Заповядайте, наляво са стриптизьорките, а на право в другата зала са студентките,  на които е въздействано да пуснат на всеки. Не се притеснявайте, има и достатъчно яйчен пунш до елхата.
- Кол, не мислиш ли, че разголените Снежанки са малко прекалени. - изсъска брат му в ухото.
- Ник, всеки иска модел на бельо да му сервира шампанско. Не се впрягай толкова. Партито е идеално. Точно такова, каквото си го представях.
- Точно това ме притеснява Кол. Точно това. - Ник погледна още веднъж червения си пуловер със снежен човек и поклати глава.

В разгара на купона като прилежен домакин, Кол се намърда под имела, дебнейки някоя щастливка, която да дари с безмерната си любов и внимание. Там успя да си открадне една целувка от Каролайн, точно преди Ник да я дръпне за лакътя и един шамар от Бони, който беше придружен с ревящ звук на подивели котки в главата му. Ах, колко сладка беше като се ядосаше. Вече си я представяше в доста разголено черно лачено боди с капси, когато Доун го хвана за ухото и го помъкна към камината. При други обстоятелства би си показал рогата, но беше Коледа, Кол вече беше изпил горе долу десет чаши с яйчен пунш и той не искаше да ядосва джуджетата на дядо Коледа преди да си получи подаръка.

- Идвай, Кол, имам изненада за теб!  

При думите "изненада" и "да идва", очите на Кол се отвориха като големи коледни звезди. Той беше веднага готов да си разкопчае панталона, затова последва демоничната си приятелка с блажено очакване през стаята. А там в центъра й, точно пред камината, окичена с червени коледни чорапчета, пълни с бонбони, беше застанал Клаус, пременен като дядо Коледа и размахваше звънче:

- Санта Клаус дойде!  Имаше ли послушни тази година?

Кол се вцепени и спомена за съня му го удари по челото като пияна кръв. "Ама че хорор-филм!" - помисли си и кожата му настръхна.



(ако някой иска да прибави своя гледа точка, допълнителна случка или каквото му хрумне, е напълно свободен да го направи)


БЕЛ. Лети : ТУК може да намерите, кратък Коледен разказ за мистър Устър и великия иконом Джийвс, който да разпали хумористичното ви Коледно чувство за догодина