Обичам начина, по който ме лъжеш

Дебютант Join date : 13.03.2011

КЪЩАТА НА САЛВАТОР

Катрин Пиърс

Вече от една седмица бях на свобода и то благодарение на Деймън. Умението му да не премисля плановете си ми беше повече от полезно този път. Сега блажено се наслаждавах на светлината на слънчевите лъчи и то в дома му. Винаги можеш да разчиташ на Деймън, че ще знае как да се прецака. Тъкмо слизах по стълбите към кухнята, когато забелязах как самият той се е привел над коктейлния бар в хола. Гледката смътно ми напомни за онзи сладък модел на Армани за бельо, с който бях закусвала преди година.
Облегнах тялото си на парапета без да свалям очи от тъмнокосия вампир пред мен:
- Господи! Кога стана толкова секси?

Дебютант Join date : 13.03.2011

Взех бутилката и лениво се изправих без да бързам, да се обръщам...
- Наслаждаваш се на гледката ли? Убеден съм, че вече съжаляваш, че не предпочете моето силно и секси тяло пред това на Стефан...
В същото време си помислих, че ако гостуването й се проточи, ще имам нужда от още алкохол в най-скоро време.
Запасите ми драстично се изчерпваха, а и тя не беше въздържател...

Дебютант Join date : 13.03.2011

Катрин Пиърс

- Няма ли да налеш едно и на мен? - протегнах ръката си в очакване на чашата.
Той ме отмери с поглед и недоволно изсъмтя:
- Оправяй се сама, Катрин!
- Ауч, това почти заболя.

С бавна походка се приближих зад гърба му като овбих ръцете си около него, заигравайки се с копчетата на лилавата му риза. - Преди друга песен пееше що се отнася до моето оправяне. Мислих, че си още на тази вълна

Дебютант Join date : 13.03.2011

- Нима? – повдигнах чашата към прозореца, за да се насладя на слънчевите отблясъци по нея
- И кое те наведе на мисълта? Това, че само да се опиташ да ме прeцакаш, съм готов да ти забия собственоръчно кол в сърцето, или това, че те изритах от спалнята си?

Отбягнах ръцете й, като минах няколко крачки към камината.

Дебютант Join date : 13.03.2011

Катрин Пиърс

Усмихнах се леко, защото тази игричка на котка и мика ми допадна. Беше забвано начало на деня ми, а Господ ми е свидетел, напоследък изобщо не се бях забавлява - особено в гробницата.

- Това, че все още стоиш отсрани и ме търсиш с поглед из стаята. - Пристъпих крачка напред и застанах срещу него. - Това, че дори и сега си напрегнат, тръпнещ да видиш какво ще е следващото ми действие. Хайде, Деймън, признай си, че би проверил с удоволствие, дали нося нещо друго под тази рокля!

Можеш да усетя дъха му по кожата си, толкова бяхме близо един до друг.

Дебютант Join date : 13.03.2011

- Грешиш Катрин. Не се чудя дали носиш нещо под роклата – отдръпнах се леко и с усмивка отпих от чашата – Кучка като теб, претежава достатъчно наглост, за да тръгне напълно гола. Всъщност колко мъже си прекарала? И изобщо има ли някой, които да не знае как изглежда тялото ти? Щом налиташ и на върколаци, значи си стигнала дъното. -

хванах я за брадичката и я повдигнах леко нагоре, за да може да я гледам в очите

– Най добре ще направиш, ако се разкараш. Нали в това си най-добра? – видях упоритостта в погледа й и въздъхнах - Промених се Катрин. През последните години станах доста търпелив и последователен. До такава степен, че изградих въздържание достойно за Рая. Гостоприемството ми към теб го доказва... –
Пуснах я и повдигнах чашата с жест на тост - Ако не ми харесваше толкова безсмъртието, съм сигурен, че винаги мога да преговарям с ония горе...

Дебютант Join date : 13.03.2011

Катрин Пиърс

- Деймън, не е в твой интерес да ми напомняш какви огромни спънки ми създаде. Почти ме остави без върколак. И като стана дума за тях: Как е Джулс? Вие май добре се разбирахте? – той изръмжа, но аз не отместих поглед и допълних - И все още чакам питието си!

Явно мислеше, че ако е достатъчно груб, ще си тръгна, но грешеше. Аз винаги получавам това което искам, а тук залогът бе твърде голям.
- Колко жалко че си се отдал на тих пост и молитва. Преди беше толкова горещ... И демоните в ада можеха да ти завидят.

Хванах кристалната чаша с два пръста и се опънах удобно на дивана. Действие целящо да покаже колко добре се чувствх в дома му.

- Интересно ми е кога ще решиш и да споделиш и леглото си?! Матракът ми е неудобен. - прибавих ехидно, но погледа ми следеше движенията му, внимавайки дали няма да се опита с някоя поредна глупост.

- Нали си спомняш, че аз ти дадох безсмъртието Деймън. Аз те създадох, аз мога да е приключа.

Дебютант Join date : 13.03.2011

Възмутително...

- Заплашваш ли ме? - посочих блаженно истегнатата й поза -Дори и дивана ми си окупирала, а имаш наглостта да ме заплашваш...?

Светкавично се изстрелях и доближих главата си на педя от лицето й. Повдигнах подигравателно едната си вежда и прибавих изкусителни нотки в гласа си...

- Искаш нещо различно от матрак а? Желаеш горещина? Както казах, гостоприемството ми е на ниво и съм готов да испълня желанията ти. – прибижих се още и устните ми почти докоснаха нейните - Предлагам да ме придружиш до покоите на Илайджа...Веднъж отказа услугите на горелката, но повече от очевидно е, че съжаляваш за избора си...?

Дебютант Join date : 13.03.2011

Катрин Пиърс

Протегнах светкаваично ръка и стиснах врата му, бутайки ни върху килима. Тялото му беше приклещено под моето, а ръката ми притискаше врата му към пода.

- Деймън аз съм по-възрастна, което значи и по-силна. Не започвай точно тази игра с мен, защото няма да спечелеш.
Главата ми се наведе плавно надолу, позволявайки ми да прошепна в ухото му:
- Но ако много държиш, винаги може да си поиграем на нещо друго!

Дебютант Join date : 13.03.2011

Веднага прецених възможностите си за действие...
Най-подходящо ми се стори, да я хвана за косата и да я обърна под мен, но реших да й отпусна още малко да се наслади на чувството за надмощие...разбира се, и аз да се насладя на дупето й седнало на много подходящо място от анатомията ми.
След като прецених, че твърде много съм се наслаждавал, бях готов да й дам малък урок по покорство...
Но гласът на Стефан откъм вратата на салона развали така добре планираните ми действия:

Шпионин Join date : 13.03.2011

- Ако я целунеш след всичко,което ми причини няма да ти говоря Деймън..-предупредих го.
Гледката на Катрин върху него ми беше противна.Най-вече заради самата Катрин.
Тя се изправи светкавично, гледайки към мен:

- А Стефан ... винаги си знаел как можеш да развалиш купона.
Усмихнах се :
- Удоволствието е мое,госпожице Катрин.

И с жест към вратата я подканих да си тръгва. С нагла усмивка мина покрай мен, като същевременно смигна на Деймън и прошепна, така че всички да я чуем:

- С теб ще продължим довечера в спалнята ти.
Той се направи,че не я е чул и също стана. Катерина излезе без повече излишни представления, а Деймън почти веднага след това, попита:

- Ти да не би да ревнуваш?
- По-скоро ти спасявам задника. Доста те беше заклещила. - смигнах му.