Бекет Хатфийлд

"Защо гарванът прилича на писалищна маса?"

25 - playby Sebastian Stan - Лудият Шапкар - Алиса в Страната на чудесата

Доклад за преглед на пациент

Име на пациент: Бекет Хатфийлд
Номер на пациент: 1076784
Приет за постоянен надзор: 11/28/11
Изписан от постоянен надзор: 5/14/13
Дата на прегледа: 7/9/14

История на пациента/ минали симптоми:
- Халюцинации
- Кошмари
- Неразбираеми брътвежи
- Дълги периоди на мълчание
- Инсомния
- Почти-постоянна нужда от чай

- Често споменава:

1 ) момиче на име Алиса, облечено в синя рокля с бяла престилка
2 ) бял заек с джобен часовник, който винаги закъснява
3 ) кралицата на сърцата
4 ) спящ съсел в чаша за чай или буркан от сладко
5 ) Мартенския заек като най-добър приятел?
6 ) изчезваща лилава котка на райета - "чеширска", "усмивка като полумесец", опитва се да му открадне шапката
7 ) често пее за "НЕрожденни дни": "имаш само един рожден ден и 364 нерожденни дни!"
8 ) става раздразнителен ако му докоснеш шапката (отнася се и за медицинския персонал)
9 ) трудно различава сънищата/фантазиите от реалността

Анализ на пациента

"Хубаво е да те видя отново, Бекет. Минаха няколко седмици, откакто видяхме за последен път. Как се чувстваше през изминалите дни?"


Бекет се настани на стола срещу лекаря, ухилен, поставяйки много внимателно чантата си на земята - от нея всъщност се чуваше ясното дрънчене на чинии и чаши и може би метални прибори. "Много добре, докторе, много добре" отвърна той лъчезарно. Беше пълен с енергия днес, енергия, която той не винаги показваше или притежаваше. Изглежда, че пролетното слънце и цъфналите цветя бяха успели да прогонят някои от демоните, които преследваха съзнанието му. "Светът е доста колоритно място! Сенките се просмукват от време на време и всичко става малко по-мрачно, но днес слънцето блести и навън е просто чудесно. Сенки има само под дървета и зад сградите, но те са други. Жалко, че цветята не пеят, бяха доста добри в това." Лицето му за миг се намръщи, сякаш пропадаше обратно в спомените си и аз анализирах внимателно начина, по който тъмната сянка, преминала през лицето му, задълбочи бръчките на челото му. Бях чувал много от спомените му отпреди. Той разказа почти цялата си история през времето, когато го лекувахме под постоянен надзор и макар че по-голямата част от тях не бяха особено смислени, аз подозирах, че всичко казано е вярно. Той беше заменил реалните хора с герои от книги или разкази, което говореше, че е изживял дълбока и неочаквана травма. Единственото нещо в неговата история, което и до сега не можех да разбера съвсем. Нещо за тъмнина, демони, духове, обитаващи комплекти за чай, търкалящи се отрязани глави, кръвопролитие, карти за игра ... това бе трудно за разбиране, но бавно, сеанс след сеанс се надявах, че мистерията ще се разнищи.

"Какво носиш в чантата си ?"

Бекет се усмихна още по-широко и грабва чантата си от пода с превъзбуден блясък в очите. Изглеждаше малко луд, но знаех, че е безобиден. Една година и шест месеца в психиатричната клиника бяха доказали това. "Докторе, просто така се случи, че днес е моят НЕрожден ден! Не е ли чудесно?" От чантата много внимателно той извади чайник, четири различни чаени чаши с чинийки, както и голям термос с чай, който по-късно скри обратно в чантата си. Може би защото повечето чаени партита не включваха термоси, а Бекет взимаше своите чаени партита много сериозно. Той се усмихна и вдига чашата си. "Честит Нерожден Ден на мен!" каза той ентусиазирано като един вид тост преди да отпие глътка от чая си. "Да не би днес и вие да имате Нерожден ден, докторе?" попита той не по-малко развълнувано.

Свих рамене и поставих скептично чашата си на бюрото. "Предполагам, че да." Бекет изглежда не можеше да си намери място от вълнение и надигна чашата си отново с такова желание, че малко количество от чая преля над ръба и окапа панталоните му. Той не забеляза. "Честит НЕрожден ден и на вас, докторе! Щях да донеса торта да го отпразнуваме, но не знаех! Ще имате ли случайно пак Нерожден ден на другата ни среща?"


Както винаги с най-добри намерения, прецених внимателно. "Благодаря ти, Бекет, но няма нужда от торта, чаят е напълно достатъчен. Какво ще кажеш да преминем към съществената част. Как спиш тези дни? Все още ли имаш кошмари за ЦАРСТВОТО НА СЕНКИТЕ?"

Проследих внимателно реакциите му - очите му потъмняха, почти по същия начин, както сенките се търкаляха под напътствието на слънцето. Той отдръпна чашата от лицето си и внимателно я постави върху крака си, балансирайки нея и чинийката й просто така, от само себе си. Докосна с нежност розовите украси върху чинийката, а след това премина през златната дръжка на малката му синя чаена чашка. Другата му ръка бе отпусната на облегалката на стола, но пръстите му се стегнаха толкова силно около нея, че кокалчетата му побеляха. "Е, докторе, спя по-лошо, отколкото бих, ако можех да спя по-добре и по-добре, отколкото бих, ако не можех да спя. Чувствам се уморен след лайков чай и доста буден след Earl Grey." Настроението в кабинаета ми турболентно се промени и аз знаех, че нещо очевидно не е наред с моделите на сън на Бекет. Той обикновено бе лесен за разбиране, но започнеше ли да говори с гатанки, значи достигахме до болезнена тема за него, обвита в тъмни спомени. Не харесвах да подсилвам страха му, но Бекет трябваше да се справи с тези проблеми от миналото си, за да се възстанови, затова попитах.

"Колко нощи спа добре тази седмица?"

Бекет започнa да изчислява наум, устните му се движеха леко, макар и да не издаваше никакъв звук с тях. През това време проверих очите му за тъмни кръгове, които, както облязах, бяха доста големи. Бекет би трябвало да е уморен - изтощен дори - вероятно успяваше да се държи прав единствено благодарение на кофеиновите чайове и постоянния прилив на захар от тортите, които изглежда той винаги имаше под ръка. "Повече от малко и по-малко от няколко, по-малко от най-многото и определено повече от нищо. Всички са някак размити заедно", той поясни, "всички нерожденни дни и чаени партита на днешния и утрешния ден и вчерашните дни и никога не случилите се дни, и тези, които трябва да са били, заедно с онези, които се налага да са били и да бъдат и сенки, сенки ... много сенки и мъгли." Той стисна дръжката на чашата си толкова силно, че се притесних да не се счупи в ръката му. Не се случи. Бекет за миг се загледа разфокусирано в чая си, с почуда, сякаш мъгла покриваше очите му и му пречеще да се съсредоточи върху реалността "Чиста чаша, чиста чаша," пропя той като в транс и постави още наполовина пълната си чаша на масата, за да вземе една нова жълта, която напълни с топъл чай и отпи глътка. Дегустацията изглежда му даде известтен комфорт и той се поуспокои, постоявяйки новата чаша като старата да балансира на коленете му. Замълча за миг.

"Знам, че ти е трудно, Бекет, но можеш ли да ми разкажеш за кошмарите? Още ли сънуваш същото?"

Ръката на Бекет се разтресе и той пое рязко дъх "Винаги чаени чаши, опръскани с кръв, отрязани глави паднали в сладкото. Отрежете им главите! Сърца и Алиса, о, Алиса, тя се беше върнала, за да отпразнува НЕрождения си ден и всички бяхме толкова радостни, преди всичко да стане черно, ужасно черно и студено, тъмнината, демоните и ... О, докторе! Има нещо там! Сигурно Джабъруокито се крие в мъглата, ужасното Джабъруоки, идва от тъмнината и забива своите нокти в мен и в шапката ми! Ценната ми шапка! Гарваните ми се смеят, кацнали на писалището, о, докторе, защо е гарванът прилича на писалищна маса?!" Бекет се тресеше толкова силно, че чашата му за чай тракаше шумно в чинийката и плискаше топла течност по крака му, които маршируваха на място - нагоре и надолу - в развален, неравен ритъм. Очите му станаха широки и някак диви, претърсвайки стаята за нещо - не бях съвсем сигурен за какво. Радвах се, че този път беше слънчево, спомняйки си за миналия ни сеанс, когато беше късно следобед и трябваше да повикам сестрата, за да му бие успокоително. И тогава той се плашеше от сенките в стаята. Твърдеше, че го преследвали и искали да го изсмучат в едно студено, ужасно място. Станах и издърпах чашата от ръцете му, поставяйки я на масата.

"Бекет, искам от теб да се успокоиш, нали?" Поставих ръка на рамото му, като символична котва към реалността. "Всичко е наред, ти ще си добре. Джабъруокито не може да те стигне.. Това е само един сън. Ти си с мен, нали? Погледни ме и дишай дълбоко." Очите на Бекет се вдигнаха към мен и за момент ми заприличаха на очите на дете, много уплашено дете. "Аз не съм напълно луд, докторе. Не съм. Кълна се." Той практически изхленчи думите, но начинът, по който очите му реагираха на движенията ми, показваше, че ще се върне към реалността. "Не, ти не си, Бекет. Знам това. Всичко е наред. Това е само един кошмар." Очите на Бекет се стрелнаха към чашата на масата, която му бях отнел от ръцете преди миг. Той като, че ли се чудеше как го е позволил. "Чиста чаша", каза той тихо, докато наливаше нова чаша, преливайки и чинийката с чай.

"Нека да поговорим за нещо друго, какво ще кажеш? Как върви отглеждането на новия ти сорт чай? Как се казваше?"

Бекет за миг се успокои и целият отново светна при споменаванета на любимия му проект. "Алиса, кръстих го Алиса! Доста добре расте, наистина много добре. Скоро ще ви донеса да опитате, докторе!" Една усмивка се прокрадна по устните му и за миг тъмнината в очите му сякаш се стопи. Усминах му се и аз. "Със сигурност ще бъде приятно", казах, поглеждайки към часовника си. "Изглежда, че времето ни свърши. Искам да те видя отново следващата седмица, така че моля те, уговори си среща със Силвия на рецепцията като си тръгваш. Другият път ще говорим за миналото ти, става ли?" Освеженият израз на лицето на Бекет помръкна, затова побързах да прибавя. "Знам, че е неприятно, но трябва да се направи. Ако разберем какво се е случило, може да се примириш с него и да се почувстваш по-добре, нали?" Бекет не реагира, просто започва да прибира комплекта за чай, но аз знаех, че ме е чул. Когато всичко беше старателно подреддено отново в чантата му, той преметна дръжките й през рамото му. Съдовете леко издрънчаха. Изправих се отново и го изпратих до вратата. "Пожелавам ти да имаш по-добра седмица"

"Ще се опитам, докторе, и на вас щастлив НЕрожден ден." каза той с опит за усмивка - извинителна такава - преди да излезе от офиса. Прецених набързо колко щастлив беше Бекет, когато влезе днес в кабинета ми, и с кисела усмивка, отговорих по-скоро на себе си: "Честит НЕрожден ден и на теб."