Аз мозъка си съм пронизал с лъч. Света оглеждам, чужд на всяка глъч. Искри аз виждам, облак оцветен. Духът ми влюбен е. Пиян. Зашеметен. О, как лъчът по пръстите блести! Как огънят играе и пращи! Загърбил всяка земна суета, стоя във центъра на вечността. О, радост — да си зноен, да блестиш! О, щастие — с мига да изгориш! От светлината светлина творя. Аз властвам. Аз блаженствам. Аз горя.
22 - Вещица на Кинг– кой поддържа: Зависи кой пита.
Burn let it all burn
За краткия си живот на този свят, Кейтлин Грейс бе играла доста роли в обществото, но това в действителност не означава, че бе успяла да намери мястото си в него. Но ако не друго, то поне вече бе натрупала прилична колекция от етикети, следващи я, където и да отиде. Всичко бе започнало още от самото й раждане – миличка така Томас и Джулия Райс – нейните родители, бяха нарекли малкото си момиченце, когато се озова в обятията им за първи път. Докато растеше беше Кет за всички, които я познаваха. Кейт, когато направеше някаква беля. След една екскурзия до Ню Орлиънс се превърна в клетото дете оцеляло, като по чудо при онази катастрофа. Сирачето – чу една жена да я нарича така след като родителите й починаха. Сирачето, което по някакъв необясним за здравия разум начин, успя да подпали едно от отделенията на болницата в Ню Орлиънс и да убие един човек малко след трагичната загуба, която бе приживяло. А после това се бе повторило и в сиропиталището(където никой не смееше да я доближи, но всички станаха на пепел) само, за да доведе до следващият прякор или беше по-скоро нещо като титла - дъщерята на г-н Новак. Последвано от повереницата на г-н Кинг и вещица за хората, които образуваха неговия ковън. Стана американката на 16, когато се присъедини към хората на Флора в Индия. Но сега за първи път можеше да бъде просто Кейтлин. За миг повярвахте, нали? Нещата никога не бяха прости. Тя е Кейтлин Грейс – вещица овладяла силите си под покровителството на г-н Кинг. Момичето, което трябва да държи Флора под око заради интересите на Новак. Кейтлин Грейс – лицето на Конклава пред медиите. Момичето, което трябва да следи Аксел Романус, защото това е нещото, което иска Флора.
The world was not enough
„Инцидент“ тази дума бяха използвали медиите преди 12 години. Помнеше онзи ден. Понякога си мислеше, че това е първият спомен от детството й. Дори не разбра как се беше случило. Топлината се разпростря из цялото й тяло, изпълвайки я с увереност и пламъците се избухнаха около нея. Никога не би забравила как се чувстваше в онзи момент – сякаш родителите й й бяха позволили да изяде всички лакомства от Хелоин веднага. Но това разбира се бе невъзможно – те вече бяха мъртви. Беше изпаднала в някакво вцепенение – шок така лекарите описват това състояние при пациентите си. „Травмата е прекалено голяма за едно дете“- гласът изникна от някъде съвсем ясно, както го чу тогава. Но докато гледаше примамливия танц на пламъците странната празнота, която я бе завладяла я нямаше. Чувстваше се силна, непобедима. Сякаш бе успяла да пробяга цялото разстояние и да победи Джош Харт. Това обаче не продължи дълго. Привлечен от светлината, пламъците или и двете един санитар неочаквано влезе в стаята й. Страхът, който изпита, когато видя горящите стени се прехвърли и в нея, когато се опита да я отведе по далеч от мястото на огнения ад. Искаше й се да може да го спре и да му покаже, че всичко е под контрол. Че не е необходимо да събужда всички, но пламъците имаха други планове за него... Не обичаше да слуша писъците пълни с отчаяние на жертвите си. Човек би си помислил, че с нейните способности(и наклонности) това не би имало значение, но това не беше така. Тя предпочиташе тишината, но огънят и тишината рядко вървяха заедно ръка за ръка. Не можеше да се каже същото и за миризмата на печено обаче. Това най-вероятно обясняваше защо не обичаше да готви. Гадеше й се всеки път щом й се наложеше да погледне към готварската печка, слава богу, че нямаше такива проблеми с месото. Мъжът най-накрая престана да се бори, огънят започна да отслабва, докато накрая и двете – животът му и пламъците й не замряха напълно. „Някаква човешка отрепка“ – бе казал Новак, „Не ми казвай, че престоят ти В Индия е събудил съвестта ти.“. „Съвест каква смешна дума. Не, тя нямаше съвест, не чувстваше вина.“ – мислеше си това, докато се отдалечаваше от овъгления труп, държейки в ръката си малък сребърен медальон. Слънцето, което бе закачено на верижката все още беше топло заради огъня.
I am Tania!
Аз съм Таня, на 20. Попаднах тук благодарение на Теди. Кейтлин е умно момиче, което очевидно е попаднало в доста сложна(и опасна) ситуация. Един вампир я изпраща да следи вещица с доста плашещи планове за цялото бъдеще на светът такъв, какъвто го познаваме днес. Тази вещица от своя страна иска от нея да следи Краля на вампирския свят. Направо е нелепо, не мислите ли? А най-абсурдното от всичко – на нея дори не й пука за тях. Последното нещо, което би я заинтересувало на света са правата на вампирите или опасната обсебеност на Флора по сили, които не би могла да контролира. Тя е прекалено наясно с факта, че няма незаменими хора. От това следва да се знае, че въобще не си въобразява колко ценна придобивка е за Новак или Флора. Ако някой я попита, тя едва ли би могла да му каже защо продължава да участва в тяхната игра. Може би, защото вече е свикнала. Или защото, колкото и да капризничи и да се цупи, всъщност това, което прави й харесва. Защото така се чувства по-малко изгубена. Но нима това има някакво значение в момента? Докато живота й не е пряко застрашен от един от двамата – всичко ще бъде наред.
spicy details!
прякори: споменати по-горе. тайна: Има „леко“ увлечение по Новак. връзки с други герои: Изпитва лека нетърпимост спрямо сина на учителя си – Бастиан.
Lety Aдминистратор
Join date : 12.07.2009 Age : 36 Местонахождение : Венеция - Buon giorno Italia
Заглавие: Re: Кейтлин Грейс Съб Юли 12, 2014 3:43 pm
accepted
Добре Дошла в BITTEN! Ти си супер шикозен герой и ние сме страшно развълнувани, че реши да се присъединиш!
Оттук насетне можеш да използваш темата : 1) за да покажеш дома на героя ти, телефона, гардероба... и тн. 2) за дневник