Има една легенда... Легенда по стара от света.

Съвсем обикновена приказна земя и разказ за магия в любовта. Място пълно с вълшебство – там, където доброто побеждава злото, а черните магии се развалят с Целувката на Истинската Любов. Това е ОМАГЬОСАНАТА ЗЕМЯ. Домът на всички приказни герои, живяли някога в някоя приказка. В нея многокрили феи създали хората с магията на техните вълшебни пръчици и всяка поела грижата на Фея-Кръстница. Там, огромно огнено кълбо обливало земята с топлина, разкривайки красотата й. Цветята цъфтели под нежните грижи на лъчите му. Русалките плували свободни в моретата под танцуващите отблясъци на светлината му. А горите били обитавани от чудни малки създания, които по цял ден пеели и танцували в листата на дърветата.

Илюзии. Тук всички са наясно, че красотата не е отредена за хората. Цветята са отровни. Русалките са затворени в стъклени сфери. Дърветата са голи. Целувките са прокълнати и убиват, а всеки, който се запъти към горите, никога повече не се завръща... Това е Царството на сенките. Мястото, където всички приказни герои са в капана на самотата, лишени от своето минало. Единственият властелин на времето и пространството е тъмнината. В земята на постоянната нощ високо в небето искрят три луни, проклинайки света със своята студена светлина. А земята е обсипана със ситен бял пясък, жестоко впиващ се в плътта. Ледена мъгла се стели ниско, скривайки стъпките от погледа ти. Огромни циркови шатри се издигат в пустошта. И някъде там можете да видите кулите на огромен сив замък - единственият - мястото, където сам живее НИЩОТО – най-страшният от всички обитатели на Сенките.

Тук рицари се бият с вятърни мелници, а порцеланови кукли си играят на принцеси. Приятелствата са по-крехки от стъкло и любовта е само една красива лъжа, блед спомен от един друг живот, преди хиляди години. Или?

Мислите ли че сте готови да се потопите във феерията на сенките? Нима?
Добре.
Тогава остава само да ви прошепна, че Мъртвите тук не винаги са съвсем мъртви...

Помните ли Приказната земя, в приказка не една, озарена от бяла светлина? Мястото, където живяха Снежанка и Аурора. Там, където след бала, Пепеляшка изгуби своята стъклена пантофка. А Червената шапчица изплъзна се от дългите вълчи лапи, Рапунцел спаси се от високите кули мрачни. Ариел човек обикна и Красавица знатна с целувка, свиреп звяр в красив принц превърна.

Ако на това вълшебно място озовете се, не се тревожете, тръгнете по една от стотиците горски пътеки. Между клоните сгушени, джинджифилови къщурки  ще изникнат пред вас. Пухкав бял заек с жилетка и часовник пътя ви ще пресече. И не бъдете изненадани, ако го чуете притеснено да шепти: „О, божичко, божичко! Ще закъснея!“ и бързо в храстите се скрие без дори с „Добър ден!“ да поздрави. А вдигнете ли поглед високо към небето, като рояк от пчели, феи – добри ще се спуснат и с вълшебен прашец ще ви поръсят. Леки като перце ще се издигнете от земята и с птиците ще се състезавате в небесата. Проследете движението на вятъра и ромона на реките до езерото с русалките, където песента им, с марша на жабоците, преплетена танцуваше. Ако само бяхте проследили една единствена пътека...


Защото, където има красота и любов, винаги се намира място и за омразата и завистта. Доброто върви ръка за ръка със злото и желанието за притежание и унищожение лесно примамват дори и най-чистата душа. Лъжите и покварата на хората създадоха  НИЩОТО. Напластиха го като лепкава мараня във въздуха, оставяйки ГО да се лута из искрящата добрата в Омагьосаната Земя, докато един ден то не намери своя дом в едно чисто сърце. Чисто сърце, ранено от любов, се изпълни с гняв и ненавист и като старинно огледало разби се на малки парченца. И тез бурни чувства, в триумфа си върховен, избухнаха в пожар, щом с НИЩОТО се сляха,тъй както огън и барут умират те в целувката си. Света потъна в непрогледен мрак. Светлината се пречупи през призмата на злото - туй що красиво бе - грозно стана и любовта прерасна в омраза...

Сигурно се питате кой стоеше зад всичко това? Кой спука сапунения мехур на щастието и прекърши щастливия свят на приказните герои, отнемайки им тяхното "И заживели щастливо до края на дните си" дори преди да се беше случило. Това беше Кай, момчето влюбено в снежната  царица. Но той съвсем небе виновен, че обичаше толкова силно, че кръвтаму се смрази и сърцето му се спука, когато видя любимата си Олга, в прелестнабулчинска рокля да пристъпя към обятията надруг мъж. Не той не беше виновен, че в тази пукнатина цялото нещастие от неосъществени недежди на мечти се свиха, смесиха и забъркаха проклятие по-мощно от света. Че душата му толкова се нарани, че се сви и в тялото му остана само едно НИЩО, превръщайки момчешките му черти в куха черупка. Някой ден сигурно и той като Тенекиения човек, щеше да моли за сърце.. Някой ден, може би, ако изобщо усетеше, че няма такова. Защото как може да ти липсва нещо, което не помниш, че си имал?!

Тук никой не бе в безопасност. Таз черна бездна погълна душите на невинните. Всмука приказните герои, открадна спомените им и храбростта от сърцата им, топлината на добрината в душите им и скри магията, запращайки ги в един нов и студен свят. Отмъкна любовта и ги остави да се скитат самотни и бездомни, забравили, че в някоя топла кущурка или красив замък, някога чакаше ги любим човек. Истинската любов се превърна в мираж, а целувката само прелюдия към разврат.

Пепелта от изгорения им свят покри земята, превръщайки някогашните поляни в пустини, застилайки Магична Гора с тежки мъгли. Красите замъци се превърнаха в разкривени циркови шатри, където приказните герои живееха в палатки. А малките добродушни селца прерастнаха  в карнавални градове – царство на порока и падението.

Проклятието, дете на гняв и болка, обърна света с главата надолу и вкара всички в Огледалния Свят- той що добро бе, стана зло, туй що смело бе, замря в страха, туй що благородно бе, се  удави в нечистивите си помисли. И обратното истинското зло се попари в милостивост, грозното красиво стана и надежда разчупи вкочанените сърца на злодеите. Наистина всичко се обърна с главата надолу, точно както и света на Кай се преобърна и надеждата му умря.