---

Това не е пълен списък със свободните герои, които можете да бъдете. Aко искате героя, ето как става:

001. трябва да ни уведомите, че искате героя
002. получвате разрешение
003. преименувате се с неговото име (или админа ще го направи) ИЛИ ИЗБИРАТЕ НОВО ИМЕ, ако желаете и е възможно
004. копирате описанието му и го пуснете като нова тема!!! (прави се, за да имате екстри като къщи, дневници и тн.)



ВАМПИРИ
1. Каролайн Евънс --- ТУК
2. Eвелин --- ТУК
3. Харпър Блекуд --- ТУК

СКИНУОКЪР
1. Никол Сандърс --- ТУК

ПОВЕЧЕ ЗА МЕН

Име: Никол Сандерс
Накратко:  Ники
Способност :  Свръх физическа сила. Аз съм шейпшифтър - Джесика
Вид :  СКИНУОКЪР <а ме наричаха шизофреничка>
Възраст:  33
Дом: Лас Вегас
Професия:  Крупие в казино.

Значими хора:
Мъжът ми: Диел (починал)
Синът им: Микаел Сандерс, или накратко Мика
Родители: баща - Хол Сандерс, майка- ?
Сестри: Джесика (починала) и Трейси





Характер:
Ами малко е сложен за обяснение, но ще се пробвам... Затворена съм в себе си от доста време. Просто не мога да си намеря място в този свят. Никой не ме приема такава каквато съм. Нямам много приятели и това може да е една от причините. Усмихвам се, но не така истински както преди. Деформирала се ... дали от годините или от обстоятелствата. Единственият човек, заради когото живея е синът ми.


Историята ми е дълга. Ще започна от там, от където разбрах за способността си. Но това не е сила, а проклятие от което не мога да избягам.
Цялото ми семейство е специално - Диел можеше да минава през стени, Мика може да говори на машини или по точно казана с всичко, което работи на електричество, а Трейси може да замръзи някого и той да се натруши на милиони парчета. Техните дарби вече са "дарби" в пълният смисъл на думата. Не могат да наранят никого, освен Трейси разбира се. Понякога се събуждам облечена в съвсем различни дрехи и в съвсем различна обстановка, от която съм била. Това не е живот. Понякога просто ми се искада бъда ... нормална. Джесика е объркана убийца, която няма намерението да спре.




Може би се питате какво е шейпшифтър?! Това е сякаш в едно тяло има две души. Тази на обитателят му и някой нахалник. Това може да се окаже всеки и с всяка форма, дори й жив човек. Някой много бързо усвояват тази сила. Моята обитател е Джесика, починалата ми сестра, която съм нямала шанс да опозная. Тя превръща толкова пъти тялото ми в нейно, очите ми във свои. Лошото е че изглежда абсолютно като мен и затова не могат да ни различат. Знае как се играе играта и понякога когато аз изгубя контрол над тялото си тя се възползва и прави каквото си иска с него. Тя е убийца!
Една сутрин се събудих в леглото си, което ме зарадва, но около мен имаше трупове. Много трупове! Някои дори бяха срязани на половина.
Та тя притежава й свръх стествена сила - все пак душата си идва със силата. Явно това й помага. Веднъж тя се появи когато бях в стаята с мъжа си. Двамата започнали да се бият и той я повалил. Когато се събудих Мика го нямаше. Той го бе взел. Точно това ме накара да се доверя на Джесика да ги открие и и дадох контрола, от който се нуждаеше. Тя уби и съпруга ми.

И аз видях, картини в главата ми и кълна се, че видях как всичко се повтаряше, отново. Защото всичко ще е магично, ако ти ме спасиш, отново.

Име : Евелина, само и единствено. И за вас, и за мен е по – добре да не знаете фамилията ми. За това оставам Евелина или просто Изи.

Накратко : Изи

Лик : Megan Fox

Години : 88, но изглеждам като 18 годишна. Казват, че 8 е щастливо число

Вид : златоок вампир

Описание :

Висока и пищна красавица с дълги гарваново черни коси, нежна платинено бяла кожа, златист поглед. Високо и изваяно като порцеланова кукла тяло. Сякаш не стига всичко това, но трябва да прибавим и неотразимия магнетизам, характерен за италянките. Чувственните и устни, са създадени сякаш само за целувки, но допирът до тях, не е безопасен.

Сили :

Наред с „обикновените“ вампирски способности (сила, скорост, възможност да мисли за много неща едновременно, безсмъртие и единствена жажда за кръв), Изи притежава невероятната способност да предвижда бъдещето под формата на спонтанни видения, които не контролира напълно. Освен това виденията не са фиксирани, т.е. бъдещето в тях не е предварително решено, а винаги може да бъде променено. А, да, присъствието на върколаци – замъгляват виденията.
Характер : Не страня от хората, само защото съм вампир. Все пак това е най- доброто прикритие. За някой съм малко странна, за други – леко досадна, но това е само защото обичам да се забавлявам. Вманиачена съм на тема легенди и дори вярвам, че съм избрана като някой герой, който има определена мисия.


 История :

Семейство : Мъртви са

Родена съм в Амалфи през 1922, малко градче близо до Неапол. Град на мечтите, където планините биваха погълнати от морето, а къщите бяха построени на самия им край. Истински рай на Земята. Семейството ми беше нормално. Мисля, че това го описва най – добре. Баща ми беше местния свещеник, а майки ми работеше като учителка по история. От тях наследих любознателността си и желанието за живот. Баща ми винаги казваше, че животът е дар и той трябва да се изживее пълноценно, а само божията воля е тази, която решава докога ще продължи този дар.
„Живей и бъди щастлива, за да зарадваш ангелите на небето.” – казваше често, докато още бях малко момиче.
Майка ми от друга страна, допринесе за вечната ми любознателност и интереса към съвременното и античното.
Не знаех, че бях прокълната да изпитам и друга такава.
Когато бях малка, обожавах да се ровя из пясъка. Нямаше по – любима игра за мен от тази. Представях си, че съм пират, който заравя съкровището си и скривах малки блестящи камъчета. След известно време, във фантазиите, се превърнах в археолог, който открива заровено съкровище.

Точно тази игра определи животът ми по – нататък. Заминах да уча старогръцки и антична култура в Рим. Там се запонах с *Ивон (французойка, с която бързо се сприятелих). Какво мога да кажа за Ивон? Купонджийка от класа...ако някога се случи да я предружавате, ще разберете за какво говоря. Беше запозната с всяко тайно кътче на града и ако я оставиш ще те замъкне и на края на света, увлечена по последната си идея.
Казват, че противоположностите се привличат. Е, това е на лице! На мен ми дай някоя интересна легенда или учебник по история и може спокойно да ме оставиш, без да се претисняваш, че ще скучая. Но това не спираше Ивон... Точно нейните купони, ме срещнаха с Клаус.

В един малък бар близо до университета, който беше последното откритие на Ивон, аз останах очарована от мистериозния, красив и загадъчен мъж седнал в дъното на упушеното помещение.
Но това не беше всичко в него. Впоследствие открих удивителните му познания по история и античност, подкрепени с факти, за които дори не бях подозирала – а се считах за експерт в тази област. Увлечена в новооткритите си чувства, неусетно мина месец от познанството ни. Еуфорията вероятно щеше да продължи, ако случайното ми прилошаване ,не ме испрати в лекарския кабинет.

След редица изследвания, диагнозата направо ме потресе – Не повече от два месеца живот и то точно в момента, когато се чувствах най щастлива. Първоначалния шок, беше неуписуем, но реших да исползвам максимално пълноценно и малкото време което ми остава. Можех ли да бъда недоволна? Видях Рим, познах любовта и бях подготвена, че когато господ реши, ще ме вземе при себе си.
Щом Той беше решил така , значи имаше някакъв смисъл това да се случи. Приех съдбата си без да съжалявам за нищо.
Клаус обаче, не беше на това мнение.

От момента в който му казах, нещо в него сякаш се промени. Златистите му очи станаха замислени, сякаш обмисляше нещо с изключително значение. Усещах, че се отдалечава от мен и дори очаквах всеки момент да сложи край на връзката ни, но това така и не се случи. Не можех да го задължа, след като съм обречена, да сподели моето страдание, но не можех и да го изгоня. Привързаността и нуждата към него в тези последни дни, ме правеше леко, егоистично настроена, а той изглежда нямаше нищо против, да ме изпрати до края на житейския ми път. И ето,... по негласно споразомение, никой от двама ни, не споменаваше приближаващия край. Не правихме планове, забавлявахме се и живеехме основно за мига.
Предположих, че това е неговия начин да се сбогува.
Когато признаците на болестта се проявиха и аз вече бях основно в леглото, стана така, че вместо той да ме успокоява, го правех аз.

Отпусната върху меката постеля стисках неговата ръка въпреки, че клепачите ми натежаваха.
И тогава усетих болката. Изгаряща и неописуемо жестока, тя сякаш режеше всяка частица от тялото ми. Мислех, че това е края, но тя не стихваше, а когато отворих очи отново това не бяха моите очи, не бяха моите сетива. Клаус седеше до леглото ми, отново стиснал ръката ми в своята. Не знаех колко време беше продължила агонията - за мен цяла вечност, но реално ? Той поднесе към устните ми чаша с топла течност, принуждавайки ме да пия. Гъста и сладка, тя се вля в организма ми, потушавайки и последните пламъци на изгарящия ме огън. Кръв. Той ме подкрешяше с кръв. Когато го осъзнах изпаднах в нещо като транс. Минаха седмици, през които той продължаваше да се грижи за мен по този начин, носейки ми банки кръв, но аз не помръдвах. Не исках да помръдвам, не исках и да осъзная случилото се. Нямаше как да не го обвинявам за и глевът в мен растеше с всеки изминал ден , с всяка изминала нощ, през която не можех да затворя очи и да заспя.

Един ден той се прибра и положи една червена роза до леглото ми. Това ме вдигна от унеса. Червеният цвят на цветето, който ярко крещеше в какво съм се превърнала.
- Но аз не исках! – изкрещях в лицето му и захвърлих цветето в другия край на стаята. Малките му листенца се разпиляха при удара със стената.
- Изи, чуй! – Клаус обви лицето ми с ръце и ме погледна. Очите му се бяха променили. Погледът му беше друг, по – дълбок и мрачен, червен, но не исках да обръщам внимание на това сега.
- Ти , ти ... – заекнах от яд. – Ти нямаше право да взимаш това решение вместо мен.-замълчах отново - Не разбираш ли, намеси в Божието решение. За какъв се мислиш ? За него ли ?

Отскубнах се от ръцето му и избягах навън. Нощта бе по- ярка откогато и да било. Истинска, жива и дишаща, напомняща ми отново за придобитите сетива. Да, дишаща и толкова апетитна. Ароматна дори бих казала.
Можех да усетя всяко дребно движение на минувачите покрай мен. Завъртях се бясно, като в дяволска въртележка. Звукът на кръвта, бликаща в топлите им тела, така ме изкушаваше, че ме докара почти до лудост. Очите ми се замъглиха от представата, как забивам зъбите си точно в меката кожа на вратовете им – един след друг. Исках да ги опитам..., не...нещо повече...исках да задоволя празнотата.
Устата ми бе изгорена и изсушена. Свежият прилив на отрова не направи нищо, за да прогони това усещане. Стомахът ми се сви от глад, което беше ехото от жаждата. Мускулите ми се стегнаха.
Тялото ми се сви на паважа и аз спрях да дишам. Опитвах се да се въздържам, но това не значеше, че няма да се проваля след секунди...

Затворих очи с надеждата за облекчение, но това не бяха човешките ми сетива. Дори и след като изключих обонянието, оставаше слуха, а туптенето на малките крехки сърца, беше повече отколкото можех да понеса в този момент.
Боже защо ме наказа с тази пареща болка? Не ! Клаус защо ми го причини ?
Изведнъж ме връхлетя образът на някакво куче, от чийто врат пиех. Опрях ръката на хълбока си и видях дясно от мен спасителната уличка. След миг вече бях опряла гръб на стената, потушила огъня. Клаус, ще ти го върна! И той вече беше тук или не точно , но щеше да бъде.
Свих се на кълбо, забила нокти в тухлите, притаила дъх и несмееща да мръдна, за да не върна аромата на кръвта и на страстното желание да убивам.
- Изи тук ли си ? – каза той тихо.
- Знаеш, че е така. Подушваш ме както и аз те подушвам . .
- Изи, не можех да приема, че ти ще спреш да съществуваш. Разбираш ли ме ? – той приклекана до мен и се опита да разтресе тялото ми.
- Ти ми взе душата! – стиснах зъби.
Той трябваше да ме отведе в малкия ми апартамент...трябваше да го направи, защото тук аз бях опасна...бях чудовище, което всеки момент може да изгуби и малкото контрол който претежава.

В момента, в който прекрачих прага, се заключих в банята. „Аз исках да убия” Затърках яростно ръцете си със сапун под течащата вода, несопособна да отклоня поглед от кръвта, която измивах и после от спомена за нея. Колко само я исках.
Седях така с часове на пода на банята , загледана в течашата вода и в отражението на лицето на един бъдещ убиец.
И тогава го видях как си тръгва и затваря вратата след себе си . „Така да бъде” - помислих си и изчаках да чуя познатия звук на хлопване и превъртане на ключа.

Лик : Baptiste Giabiconi
Години: 89
Свръхспособност: Неутрализиране на силите на другите
Раса: Вампир

Външен вид:
Висок и снажен, лесно може да бъде сбъркан с модел. Поддържа фигурата си...когато не го мързи. Кожата му има лек матов завършек - привкус на нещо екзотично. Косатао му е тъмна и къса, често оформена в различни екстравагантни прически. Има тъмни, топли и прозорливи очи с цвят на горещо какао. Облича е по-екстравагантно от повечето мъже, смята го за проява на добър стил и индивидуалност.

Характер:
Саркастичен, скептичен, циничен, леконравен, откровен до безобразие, с хапливо чувство за хумор, реалист, ексцентричен, нихилист, хедонист - това са едва малка част от моралните качества на Хари.
Неговата пословична и маниакална подреденост е обект на учувдане от приятелите му. Страстен почитател на труднопостижимите цели и високите желаия. Не допуска отрицания в свое присъствие. Може да се каже, че властността е едно от прочуите му качества. Въпреки това не е използвач или материалист. Доверието му е като диамант - рядкосрещано, но скъпоценно. Близките до него хора могат да разчитат на пълната му и безрезевна подкрепа. Зад цялата фасада на коравосърдечно чудовище, въщност се крие един мила и любвеобилна душа, която все още е в очакване на това да познае що е то истинска любов.

История:
Хапрър е внук на разорен френски граф, оженил се за бедна английска сладкарка. Майка му, безработна аптекарка без мъж, се самоубива с арсен когато той е още на осем години. Така той се озовава в семейството на чичо си, Елиът, който е религиозен фанатик, силно вярващ в християнството. Буйният нрав на хлапето не се нрави на чичото, който се опитва да "поправи" с бой.
Явно методите му се оказват напълно неуспешни, защото на петнайсет Харпър вече продава себе си на улицата, за да си изкара пари. На седемнайсет е забелязан от богата и самотна дипломатка, която го прибира в дома си и му дава всичко, от което Хари има нужда....срещу определено заплащане, естествено. След смъртта й той наследява всичко и решава да направи нещо с живота си, а именно да развие таланта си на литературовед.
С част от наследените пари, той създава малка книжарничка, а с останалата живее и твори малки, цинични разкази, за които черпи вдъхновение от собствения си жизнен път.
Превърнат е във вампир от свой добър приятел, за да се спаси от рака на белите дробове.

Допълнително:
Страстен почитател на модата.
Обича ягодов шейк и шоколад.
Опитва се да е вегитарианец, но човешката кръв е толкова изкушаваща...
Свири на пиано и китара.
Има няколко пиърсинга и една татуировка, простираща се на целия му гръб.
Говори английски, френски и италиански.
Обича да пътува.
Все още търси истинската любов.